А после стана друго чудо. В галерията горе чувалите с брашно бяха натрупани в дълги редици. Може в някой от тях да е имало мишка; във всеки случай звукът от басовия тон на органа предизвика струйка брашно, която се процеди между пукнатините на пода и поръси отец Ейбрам от глава до пети с бял прашец. В следващия миг старият мелничар излезе на пътеката, размаха ръце и запя любимата стара песен:
И тогава се случи останалата част от чудото. Госпожица Честър се приведе напред, пребледняла като самото брашно, и впери широко отворени очи в отец Ейбрам, сякаш сънуваше будна. Щом той подхвана песента, девойката протегна ръце към него, устните й трепнаха и тя произнесе сякаш в несвяст:
— Хайде, тате, отведи Дъмс у дома!
Госпожица Фийби освободи басовия клавиш на органа, но той бе свършил добра работа. Прозвучалият тон бе открил дверите към една заключена памет и отец Ейбрам грабна в обятията си своята изгубена Аглая.
Посетите ли Лейкландс, там ще чуете повече за тази история. Ще ви разкажат как са я проследили стъпка по стъпка, как е било разбудено тайнственото изчезване на мелничарската щерка, след като циганите я откраднали в онзи септемврийски ден, изкушени от детската й хубост. Но ще трябва да почакате, докато се настаните удобно на сенчестата веранда на Игъл Хаус и тогава ще чуете цялата история. Май че е най-добре нашата част да свърши, докато вибрациите от дълбокия басов тон, ударен от госпожица Фийби, все още продължават да звучат.
И все пак, ако питате мен, най-хубавото се случи, докато отец Ейбрам и неговата дъщеря вървяха толкова радостни в здрача обратно към Игъл Хаус, че почти не им се говореше.
— Татко — обади се тя някак срамежливо и с колебание, — много нари ли имаш?
— Колкото щеш! — отвърна мелничарят. — Е, все пак зависи. Много са, стига да не си решила да купиш луната или нещо също толкова скъпо.
— Много ли ще струва — попита Аглая, която винаги броеше петачетата си толкова внимателно, — да изпратим до Атланта една телеграма?
— Аа! — възкликна отец Ейбрам с лека въздишка. — Разбирам. Искаш да повикаш Ралф тук.
Аглая го погледна с ласкава усмивка.
— Да го помоля да не бърза толкова — отвърна тя. — Току-що открих моя татко и ми се иска поне още малко да сме само двамата. Затова ще му кажа, че ще трябва да почака.