— Откъснат от кимоното на неомъжена жена добави Сано, опипвайки разнищения ръб при отвора за ръката. — Питам се как се е озовал в завивките на Макино. Може би предишната нощ главният старейшина е имал компания.
Дължината на ръкава и десенът на плата на всяко кимоно указваха пола и семейното положение на притежателката. Неомъжените жени носеха по-дълги ръкави в по-ярки десени от съпругите. Хирата и Сано се взряха в този ръкав, символ на женските гениталии и на нежната и продуктивна природа, често описвана в поезията. Хирата смъкна ръкава и помириса тъканта.
— Долавя се сладникав мирис, примесен с дъх на опушено.
Сано поднесе другия край на ръкава към ноздрите си.
— Тамян. Жената, която е носила това кимоно, е парфюмирала ръкавите.
Това бе обичайна практика сред модерните жени. Те палеха тамян и държаха ръкавите си на дима, за да може тъканта да поеме мириса му. Ароматът освежи паметта на Хирата.
— Съпругата ми използва този вид тамян. Нарича я се „От зори до здрач“. Много рядък и скъп.
Сано огледа ръкава и посочи едно петно с неправилна форма, което се открояваше с тъмния си цвят на фона на светлата материя.
— Ако не греша, ето доказателство, че жената е била с Макино.
Хирата докосна петното с върха на пръста си. Беше влажно. Щом сведе лице към него и вдъхна, разпозна слабия животински мирис на сперма, примесена със секрети от женско тяло. Кимна, потвърждавайки предположението на Сано.
— Петното е прясно — заяви той. — Вероятно Макино и тази жена снощи са били заедно.
Двамата отправиха поглед към леглото на подиума, представяйки си секса… и насилието… които може би се бяха случили тук предишната нощ. Хирата каза:
— Възможно е Тамура да не е толкова виновен, колкото изглеждаше.
— А убийството да е случай на любовна история с трагичен край, а не резултат от покушение, от което толкова се страхуваше Макино — добави Сано.
Макар че щеше да бъде по-малко опасно да се разследва престъпление от страст, отколкото политическо убийство, Хирата не посрещна с охота възможността за бързо и лесно разследване, което едва ли би му предоставило особена възможност да спечели отново доверието на Сано. Но това егоистично съображение тутакси го накара да изпита срам.
— Възможно ли е жената, която е била с Макино предишната нощ, да е наложницата му? — запита се той, спомняйки си за красивото ридаещо момиче. — Или в смъртта му е замесена друга?
— Ще трябва да проверим и двете възможности — каза Сано. — А междувременно нека продължим диренето на улики.
Те сложиха настрана ръкава, след което Сано отвори преградата, която отделяше спалнята от прилежащата стая. Това бе кабинет, обзаведен с бюро, оградено от лавици с книги и колекция от керамични вази. Наоколо бяха разпилени свитъци и четчици за писане. По пода и върху хартията се открояваха мръсни отпечатъци от стъпки. Върху бюрото имаше обърнато бурканче с оцветена от туш вода; подът бе осеян с паднали от рафтовете книги, посипани с пъстри късчета от счупени вази.
— В спалнята липсваха следи от борба, но тук ги има в изобилие — отбеляза замислено Сано.
Хирата внимателно премина между стъпканите свитъци и се спря в един празен участък от пода насред неимоверната бъркотия. На това място върху сламената рогозка се открояваха големи ръждиви петна.
— Кръв — установи той.
— А тази част гол под е с приблизителните размери на човешко тяло — констатира Сано.
— Възможно е Макино да е бил убит тук и после преместен в леглото му — заяви припряно Хирата. — Ако е така, това би означавало, че смъртта му не е просто обикновено престъпление от любов.
— Нека не прибързваме със заключенията — призова Сано със сдържан тон.
Но надеждата разпали детективските инстинкти на Хирата. Той пристъпи към прозореца близо до бюрото и плъзна встрани дървената решетка с опъната върху нея хартия. Зад нея имаше дъсчени капаци. Желязната кука, която ги прихващаше, сега висеше свободно.
— Този прозорец е бил отворен със сила.
Хирата докосна дървените тресчици върху капаците, където е било втикнато острие или друг твърд и плосък предмет, с който е било вдигнато резето. Сано също се приближи до прозореца и внимателно го огледа.
— Така е. Той бутна капаците, които се отвориха и откриха гледка към не голям двор с градина. Насред малък затревен участък, ограден със заравнен бял пясък, имаше покрита с плочи пътека, изкуствено езеро и каменен фенер. Сано и Хирата се взряха във вечнозеления храст под прозореца.
— Смачкани клонки — отбеляза Хирата.