— И следи от стъпки в пясъка — добави Сано, сочейки към градината.
— Сякаш някой е нахлул в кабинета и е нападнал Макино — каза Хирата. — Следва отчаяна схватка. Неизвестният извършител убива Макино и го слагат на леглото му, все едно главният старейшина е издъхнал там в съня си. После тайно се измъква от имението. Доказателствата говорят именно за това.
— Други улики обаче предполагат престъпление от страст — възрази Сано. — Не е възможно и двете теории да са верни.
Хирата можеше да изтъкне аргументи в подкрепа на предпочитаната от него теория, но макар че преди е време се бе чувствал свободен да спори със Сано, влошените им отношения сега заплашваха да превърнат всяка дискусия в свада.
— Прав сте — каза той. — Уликите са твърде противоречиви, за да сме сигурни какво точно се е случило.
— Ще видя дали самият Макино не може да ни подскаже как е намерил смъртта си — каза Сано и Хирата знаеше, че сосакан сама имаше предвид посещение в моргата на Едо, където щеше да получи резултатите от огледа на трупа.
— Докато отсъствам, ти разпитай всички в имението. Установи къде са били снощи. И потърси още доказателства за това, че в дома на Макино е проникнал убиец — нареди следователят.
— Да, сосакан сама.
— Засега ще действаме, изхождайки от предположението, че Макино е жертва на убийство, и ще третираме всички обитатели на имението като заподозрени. Същото се отнася и за враговете му навън.
Хирата осъзна широкия обхват на предстоящите действия по случая, но духът му прие предизвикателството с готовност.
— Шогунът трябва да бъде уведомен за смъртта на Макино и за разследването — заяви Сано. — Ще помоля за аудиенция при него довечера.
Двамата се разделиха и Хирата си даде дума да научи колкото се може повече, преди да докладват за случилото се пред шогуна. А до края на разследването щеше да се докаже като верен главен васал на Сано и достоен самурай.
Глава 3
Безрадостен мрачен следобед бе разстлал своята плащаница върху Кодемачо — бедняшкия квартал в североизточната част на търговския район Нихонбаши. Схлупени колиби очертаваха криволичещи улици, по протежение на които мърляви просяци се грееха на открити огньове. Бездомни кучета и кресливи дечица се ровеха в купчините боклуци. Унили амбулантни търговци, работници и домакини се тътреха покрай откритите канали, пълни с мръсна вода. Те не обръщаха внимание на самурая, облечен в кърпени износени одежди, който се движеше между тях, яхнал грохнал кон.
Предрешен като ронин, Сано бе нахлупил шапката си така, че да скрива лицето му, и яздеше към затвора на Едо, чиито високи зидове и островърхи покриви се издигаха в далечината. Преминавайки по паянтовия мост над канала пред затвора, той спря, за да се огледа дали не го следят шпиони. Високият му пост в бакуфу бе увеличил необходимостта от секретност на действията му. Никой не трябваше да знае, че сосакан сама на шогуна посещаваше това място. И никой не трябваше да свързва това посещение с разследването на убийството на главния старейшина Макино.
Двамата пазачи пред затвора отвориха тежката, обкована с желязо порта пред него. Те го познаваха добре, но той им плащаше, за да подминават онова, което вършеше, и да не разпространяват слухове. След като влезе с коня си през портала, Сано премина покрай укрепения зандан, от който се носеха викове и стенания на затворници. Слезе от седлото си пред моргата на Едо, която представляваше ниска постройка с неравни, измазани с хоросан стени, рошав сламен покрив и обезопасени с решетки прозорци.
От вратата излезе доктор Ито Генбоку, управител на моргата, следван от детективите Маруме и Фукида. Лекарят носеше тъмносиня престилка — традиционното облекло в медицинската професия. Вятърът разроши белите му коси. Двамата със Сано се бяха запознали преди пет години, докато Сано работеше в полицията и разследваше своя първи случай на убийство, и се бяха сприятелили.
— Добър ден, Ито сан — поздрави Сано с поклон. — Виждам, че детективите ми вече са пристигнали с трупа, който изпратих.
Доктор Ито отвърна на поклона и поздрава.
— Бях слисан, когато ми казаха кой е. Никога не съм правил оглед на трупа на такава изтъкната личност — тревога вкопа бръчките по аскетичното лице на доктор Ито. — Поел си голям риск, като си изпратил тялото му тук.
— Зная.
Ако колегите на Сано в бакуфу научеха за действията му, щеше да избухне скандал и той щеше да бъде осъден за оскверняване на Макино, както и за нарушаване на закона, който забраняваше всякакви практики, заимствани от чуждоземната наука. Пред него стоеше пример за онова, което можеше да му се случи.