— Госечи сан? — попита тя.
Наложницата се обърна. Рейко видя, че бе много млада и изумително красива. Лицето й бе с широко чело и заострена брадичка, надарена с мека като цветен лист кожа и изящни черти. Рейко можеше да си обясни как бе привлякла и владетеля Мацудайра, и племенника му. Очите й, огромни и невинни като на дете, се изпълниха с тъга и смущение, тъй като уединението й бе нарушено от появата на непознат.
Рейко се представи:
— Аз съм съпругата на сосакан сама на шогуна — тя коленичи до Госечи. — Съжалявам, че те притеснявам, но има неотложни въпроси, които трябва да обсъдя с теб.
Момичето избърса сълзи в ръкава си и промълви:
— Може би друг път… ако проявите тази любезност. Моля ви, не се обиждайте, но в момента съм много разстроена.
Гласът й бе дрезгав от плач.
— Разбирам — каза Рейко със съчувствие. — Ти скърбиш за Дакуемон.
Изпитваше ужасно неудобство, че бе принудена да обезпокои Госечи, след като явно момичето току-що бе преживяло непрежалима загуба. Тревогата в очите на Госечи потвърждаваше, че бе имала незаконна връзка с Дакуемон и все още се страхуваше от последствията, в случай че владетелят Мацудайра разбереше за нея.
— Не… искам да кажа, да, тъжна съм, защото той мъртъв. Беше племенник на моя господар.
— И дори нещо повече, нали? — попита Рейко нежно. — Двамата сте били любовници.
Госечи поклати отчаяно глава в опит да отрече, но лицето й се сгърчи. Тя се разрида в шепите си, а тялото й потръпна конвулсивно в пристъп на неутешима мъка.
— Обичах го повече от всичко на света — изрече тя между риданията и хълцането.
Рейко почувства облекчението й, сякаш момичето бе намерило утеха в това, че най-накрая можеше да говори с някого, който знаеше тайната й.
— Не мога да понеса, че вече го няма!
Рейко я прегърна, а тя продължи да ридае. След известно време се успокои. Каза с тих, изпълнен с безнадеждност глас:
— Зная, че не биваше да се влюбвам в Дакуемон. Трябваше да остана вярна на владетеля Мацудайра. Дължа му толкова много. Родителите ми не можеха да си позволят да ме издържат. Те ме продадоха на един посредник, който снабдява с жени квартала на удоволствията. Ако владетелят Мацудайра не ме беше купил, щях да стана проститутка. Той е мил и щедър към мен. Обича ме. Заслужава верността ми.
Освен това владетелят Мацудайра бе трийсет години по-възрастен от Госечи и вероятно по-скоро й бе като баща, отколкото любовник, помисли си Рейко.
— Но Дакуемон бе толкова красив, толкова обаятелен — каза Госечи. — Влюбих се в него още първия път, когато се видяхме. Той в мен също. Не можехме да устоим на чувствата си.
Лицето й за миг се озари от спомена, после отново стана скръбно.
— Срещахме се тайно. Ако владетелят Мацудайра бе разбрал, щеше да ме убие. Щеше да прогони Дакуемон от клана. Но всеки миг, който прекарахме заедно, си струваше опасността.
От очите на Госечи отново рукнаха сълзи и се търкулнаха по страните й.
— Но сега, когато Дакуемон вече го няма, се чувствам толкова самотна. Изпитвам ужасна вина, задето съм мамила владетеля Мацудайра. Никога повече няма да бъда щастлива, докато смъртта ми не ме събере отново с Дакуемон. А това, че трябва да крия любовта си към него, прави болката от загубата му още по-непоносима.
Рейко не желаеше да се възползва от страданието на една безпомощна и уязвима жена, но бе длъжна в името на любовта, на честта и на дълга да помогне на Сано да разкрие това престъпление.
— Има начин да обезщетиш владетеля Мацудайра, че си го мамила, както и да почетеш любовта си към Дакуемон.
— Наистина ли? Как? — Госечи изглеждаше озадачена, но изпълнена с надежда.
— Помогни ми да установя кой го е убил — каза Рейко. — Помогни на съпруга ми да предаде убиеца на правосъдието.
Госечи кимна с разведрено лице, тъй като чувството, че вече има цел, я откъсна от болката.
— Но как бих могла?
— Първо ми отговори на няколко въпроса. Двамата с Дакуемон срещахте ли се в „Знака на заслеплението“?
Госечи отново сгърчи лице при споменаването на мястото, където любовникът й бе убит.
— Да, понякога.
— Ти видя ли се с него в нощта, когато е бил убит?
Момичето поклати глава.
— Не, онази вечер нямахме уговорка да се срещаме. Бях у дома с владетеля Мацудайра.
— Тогава защо Дакуемон е отишъл в „Знака на заслеплението“?
— Единствената причина, която ми хрумва, е, че… — ново ридание задуши Госечи.
— Че е имал среща с друга жена ли? — попита Рейко.