— Как уреждахте срещите си с Дакуемон? — обърна се Рейко към Госечи.
— Когато разбирах, че владетелят Мацудайра ще бъде зает и няма да се нуждае от компанията ми през нощта, пращах Хачиро да мушне късче червена хартия под вратата на Дакуемон — отвърна Госечи. Телохранителят сведе глава, смутен от своята роля на сводник. — Вечерта се отправях към „Знака на заслеплението“, а Дакуемон идваше при мен.
Рейко заключи, че по всяка вероятност Янагисава бе разбрал за тайния им начин да си предават съобщения. Онази нощ нает от него шпионин в къщата на владетеля Мацудайра вероятно бе подмамил Дакуемон на среща с Госечи. Без да знае, че същата вечер тя е с владетеля Мацудайра, Дакуемон бе отишъл в „Знака на заслеплението“ в очакване на любовна наслада, но вместо това се бе натъкнал на засадата, устроена от пратения от Янагисава убиец.
— Успя ли да видиш още веднъж тази жена? — попита Рейко, без особени надежди за успех.
— Да — отвърна Хачиро неочаквано и за самата нея. — Когато паланкинът й влезе в имението на дворцовия управител, стражите не затвориха веднага портите. Продължих нататък и надникнах вътре. В двора имаше запалени факли. От паланкина изскочи малко момиче и хукна към къщата. След нея се появи и някаква жена. Това е всичко, което видях, защото в този момент портите се затвориха. Но чух жената, която извика: „Кикуко, изчакай ме“, а момиченцето отвърна: „Бързай, мама!“
Думите му стигнаха до Рейко, но се блъснаха в стена от изумление и отказ да повярва на това, което бе чула. Сърцето й заблъска от вълнение. Доколкото и знаеше, имаше само едно момиченце на име Кикуко, което живееше в имението на дворцовия управител, и само една жена, която Кикуко наричаше „мама“. Непознатата, която е излязла от „Знака на заслепението“ скоро след пристигането на Дакуемон, бе госпожа Янагисава.
— Милостиви небеса! — възкликна Рейко и се опря на стената, тъй като краката й омекнаха.
— Какво има? Коя е тази жена? — извика Госечи, а върху лицето й бе изписан страх, примесен с жадно любопитство. — Виждам, че я познахте. Мислех, че не искам да знам, но сега трябва, за да се срещна с нея и да разбера защо Дакуемон е предпочел нея пред мен. Моля ви, кажете ми коя е!
— Не мога — отвърна Рейко.
Присъщата й предпазливост я предупреди да запази откритието за себе си поне докато решеше как да постъпи. За щастие нито Госечи, нито Хачиро се бяха досетили за госпожа Янагисава. Тя рядко се появяваше в обществото и много малко хора знаеха, че дворцовият управител има дъщеря, тъй като той се срамуваше от нея.
— Но мога да те уверя, че тази жена не е имала любовна връзка с Дакуемон. Не е отишла в „Знака на заслеплението“, за да прави любов с него.
Не можеше да има друго обяснение — госпожа Янагисава бе отишла да убие Дакуемон по нареждане на дворцовия управител. Тя нямаше любовник, с когото да се среща тайно. Единственият мъж, който я интересуваше на този свят, бе съпругът й. И тя би направила всичко, за да му угоди.
Рейко се смрази от ужас. Госпожа Янагисава бе още по-луда, отчаяна и лукава, отколкото Рейко бе подозирала някога. Изнудването, на което бе подложила Рейко, бе най-малкото зло, което напоследък тази жена бе извършила. Тя бе намушкала Дакуемон смъртоносно, като по този начин бе отървала съпруга си от един съперник, бе отслабила фракцията на Мацудайра и бе разчистила пътя за сина на дворцовия управител, който ставаше най-вероятният наследник на режима на Токугава и следващ шогун.
Госечи, Хачиро и всичко наоколо избледня във възприятията й, докато Рейко изумена се опитваше да възприеме стореното от госпожа Янагисава. Звукът от гонговете и припяването почти не стигаха до съзнанието й. При все това, макар и отвратена от престъплението на госпожа Янагисава, тя осъзна, че току-що бе получила своя щастлив шанс. Заслепи я възторг, тъй като госпожа Янагисава несъзнателно се бе превърнала в уязвима мишена за ответен удар.
— Благодаря за помощта — каза тя на Госечи и Хачиро. — Извинете ме, но трябва да тръгвам.
Тя ги остави втренчени след нея в недоумение и побърза да напусне храма. Паланкинът и антуражът й я чакаха сред тълпите от поклонници отвън. Рейко скочи вътре и нареди на носачите:
— Отведете ме в крепостта Едо!
Там й предстоеше последният сблъсък с госпожа Янагисава.
Глава 33
В имението на главния старейшина Макино Хирата въведе Окицу в параклиса, където Сано я чакаше в присъствието на Агемаки и надзорниците си.
— Намерих я да се крие в склада за въглища — съобщи Хирата.