Бяха минали около два часа, откакто Сано бе наредил на своите детективи да му доведат Окицу за разпит. Те бяха установили, че Окицу е изчезнала, вероятно защото бе чула, че Сано се е върнал, и се бе опитала да се спаси с бягство. Сега, докато Хирата я водеше към него, Сано видя, че лицето и дрехите й бяха станали черни от въглищния прах. Погледът й, изпълнен с ужас, проблесна към Агемаки, която стоеше коленичила на мястото, където Сано я бе принудил да признае стореното от нея в нощта на убийството на главния старейшина Макино. Агемаки се бе поуспокоила, но спокойствието й изглеждаше някак крехко и слабо, подобно на лед близо до огън. Окицу се втурна напред и рухна до нея.
— Толкова се радвам, че сте тук! — изплака тя, вкопчвайки се в ръката на Агемаки. — Вие ще ме защитите, нали?
Агемаки се отдръпна от Окицу. Избърса мръсотията, оставена от наложницата върху ръкава й. Окицу се втренчи в нея, а после във всички останали, обладана от недоумение и ужас.
— Всеки път, когато разговарях с теб за главния старейшина Макино, ти си ме лъгала — каза Сано. — Сега имаш последна възможност да кажеш истината.
— Но аз… аз казах истината! — възрази Окицу, останала почти без дъх. — Бях с Кохейджи онази нощ… не сме виждали Макино.
Челото й се набразди, а очите й зашариха трескаво, докато се опитваше да си припомни всичко, което бе казала.
— Видях Дакуемон в кабинета.
— Лъжеш! — отсече Агемаки с глас, който все едно бе натопен в киселина. — Вие с Кохейджи си играехте с моя съпруг. Аз ви чух. Видях ви. И им го казах.
Тя протегна ръка, сочейки към Сано, Хирата и надзорниците. Окицу се обърна към Агемаки. На лицето й се изписа объркване, а после обида.
— Вие сте им казали? Но как можахте? Аз ви смятах за приятелка.
— Напразно — оголи зъби Агемаки. — Само някой толкова глупав, колкото си ти, би помислил, че мога да харесвам жената, която ми открадна съпруга.
Когато Окицу се отдръпна стъписана, сякаш понесла болезнен удар, Агемаки добави:
— Е, забавленията свършиха. Тези хора знаят, че Кохейджи е бил нает да убие Макино. Те смятат, че ти си му помогнала. Нямам търпение да видя как ще се разделиш с главата си на мястото за екзекуции. Ще се смея, докато умираш, мръсна малка уличнице!
Откъм Окицу се разнесе скимтене.
— Моля ви, моля ви, пощадете ме! — изплака тя умолително към Сано, хвърляйки се пред него. — Кохейджи и аз не сме убили Макино. Невинни сме! Трябва да ми повярвате!
— Ако очакваш да ти повярвам, ти предстоят доста обяснения — каза Сано. — Започни със секс представлението, което двамата с Кохейджи изнесохте за своя господар.
Окицу се отдръпна стъписана.
— Не мога! — изплака тя. — Обещах на Кохейджи да не казвам.
— Това, че лъжеш детектив на шогуна заради Кохейджи, показва каква глупачка си — намеси се Агемаки със смразяващо презрение. — Той не те обича. Никога няма да се ожени за теб. Само те баламосва, за да не го издадеш.
— Грешите! Обича ме! И двамата ща се женим! — Окицу рязко се изправи, докато крещеше на Агемаки.
— Хванах го да прави любов с една жена в гримьорната си в театъра — каза Хирата.
— Не! Не е вярно! Той не би го направил! — но гласът на Окицу затрепери, опровергавайки предизвикателните й думи.
— Кохейджи ще понесе наказанието за убийството на главния старейшина Макино — заяви Сано. — Ако не искаш да го споделиш с него, по-добре почвай да говориш!
За момент Окицу застина безмълвна, с начупено изражение. После се сви, смазана от съзнанието, че приятелите й я бяха предали и тя бе останала съвсем сама. От устата й се изтръгна гневно ридание.
— Двамата с Кохейджи сте забавлявали Макино онази нощ… — подсказа й Сано.
Окицу кимна.
— Беше както обикновено — измърмори тя унило. — Аз дадох на Макино обичайния афродизиак, чай от кучешки дрян. После той ни гледаше, а ние двамата с Кохейджи се съблякохме и започнахме да се любим. Скоро и той се присъедини към нас.
Сано си представи как Макино нетърпеливо изпива афродизиака, докато наблюдава любовната двойка, а след това и гротескното сплитане на красивите млади тела с неговото — сбръчкано и съсухрено.
— Само че Макино не можеше да се възбуди — продължи Окицу. — Каквото и да правехме, все си оставаше мек. Кохейджи дори пробва малко по-грубо. Разкъса дрехите ми, завърза китките ми и се престори, че ме удря. Това обикновено задвижваше Макино, но този път не се получи. Той поиска още чай. Аз му дадох. Започнахме играта отново. Аз го налапах и взех да го смуча, а в това време Кохейджи ме обладаваше в гръб.
Тя говореше без всякакъв срам, все едно обсъждаше времето. Сано разпозна сцената, която Агемаки му бе казала, че е видяла, докато бе наблюдавала скришом триото.