Сано знаеше, че бяха прави. Макар че не му се искаше да наказва някого за неволна грешка в преценката, шогунът щеше да очаква възмездие за смъртта на Макино от всички замесени. Той извика четирима от детективите си. Нареди им да отведат Окицу в затвора и тя избухна в сълзи. Агемаки наблюдаваше със задоволство.
— И ти отиваш — каза й Сано. — Ти също като нея носиш вина за намеса в разследването. Освен това ще бъдеш съдена за убийството на първата съпруга на Макино.
Докато детективите ги водеха към вратата, Агемаки вилнееше от ярост, а Окицу хлипаше. Сано изпита огромно облекчение, защото краят на това трудно разследване вече се виждаше. Скоро единствената му останала задача щеше да бъде да разкрие убийството на Дакуемон.
— Нека побързаме, за да хванем последното представление на Кохейджи в театъра — подкани той Хирата и надзорниците.
— Идвам да видя госпожа Янагисава — каза Рейко на пазачите пред имението на дворцовия управител.
Те отвориха портите. Рейко влезе първа, следвана от четирима детективи на Сано, които водеше със себе си. Тя жадуваше за сблъсъка с госпожа Янагисава като воин, който се хвърля в битка, жаден за кръв. Един от помощниците ги отведе в една от приемните на имението. Тук върху изрисувани по стените стенописи ярка светкавица пронизваше облаци, които се носеха в простора над застлания с татами под. Рейко долови екот от пушечни изстрели, призивни бойни барабани и сигнални раковини, долитащ от далечното бойно поле. Не след дълго госпожа Янагисава влезе забързана в помещението.
— Добре дошла, Рейко сан — каза тя с пресеклив дъх.
Рейко впери поглед в нея. Жената бе претърпяла удивителна промяна. Вместо обичайните си безцветни одежди сега носеше атлазено кимоно на оранжеви и тъмночервени цветя. Деколтето и бялата долна роба бяха смъкнати ниско около раменете й, откривайки млечнобяла кожа. Страните и устните й бяха кървавочервени. Гъвкава походка и предизвикателна стойка бяха заменили обичайната й скованост. Тя изглеждаше почти красива, но в излъчването й имаше някаква поквара, която отблъскваше Рейко.
— Дойде да ми съобщиш решението си, така ли? — прегракналият й глас бе придобил странна дрезгава ласкавост.
— Да — отвърна Рейко, като се питаше удивена какво ли можеше да се е случило с госпожа Янагисава, след като се бяха видели предишния ден.
Госпожа Янагисава раздвижи широки устни в чувствена усмивка.
— Мога ли да смятам, че ще изпълниш волята на съпруга ми?
— Не, не можеш — отвърна Рейко.
За миг госпожа Янагисава придоби озадачен вид. После от нея взе да струи жестокост подобно на отрова.
— Ще съжаляваш до края на дните си за неподчинението си. А сега ме извини, но имам да кажа нещо на съпруга ти — и тя пое към вратата. Рейко й препречи пътя.
— И аз имам да кажа нещо на съпруга ми. Той ще бъде много заинтригуван да научи, че си била в „Знака на заслеплението“ в нощта, когато там е бил убит племенникът на владетеля Мацудайра.
Чертите на госпожа Янагисава внезапно се изостриха, сякаш някой я бе издебнал в гръб и я бе стреснал.
— Не знам за какво говориш.
— Сигурна съм, че знаеш — възрази Рейко. — Имам свидетел, който те е видял да излизаш от дома малко след като Дакуемон е влязъл.
— Трябва да е била някоя друга жена, която прилича на мен.
Госпожа Янагисава отмести очи от Рейко, сякаш те бяха прозорци, през които за неин ужас Рейко можеше да види тъмните места в съзнанието й и спомена за извършеното престъпление.
— Свидетелят е проследил паланкина ти дотук. Видял те е в двора заедно с Кикуко.
Госпожа Янагисава придоби изражение, което Рейко бе виждала, когато веднъж тя бе притисната в ъгъла. Кожата около очите й се изопна и ги превърна в цепки. Заприлича на котка, притихнала тревожно, с щръкнали назад уши.
— Ти си убила Дакуемон, защото съпругът ти го е поискал от теб, нали? Няма смисъл да отричаш.
Госпожа Янагисава се извъртя, избягвайки изпитателния й поглед. Рейко се премести, за да остане с лице към нея. Внезапно госпожа Янагисава вирна глава.
— Мислиш се за много умна. Сигурно се поздравяваш, защото си мислиш, че си открила нещо, което можеш да използваш срещу мен. Както винаги, съдбата е невероятно благосклонна към теб!
Дишането й се ускори, а въздухът започна да излиза от устата й със съскане подобно на пара; страните й запламтяха. Тя се приближи до Рейко.
— Но ти не си единствената късметлийка с ум. Искаш ли да разбереш как го извърших?
Глава 34
Когато Сано пристигна пред театър „Накамураза“, придружен от Хирата, отряд детективи, надзорниците и войниците им, там се бе събрала тълпа. Сред невъобразима врява и блъсканица хората прииждаха към входа, където полицаите едва ги удържаха. От постройката се разнасяше хор от възторжени възгласи, а по улицата се стичаха нови тълпи почитатели, нетърпеливи да се включат във всеобщото въодушевление. Сано и спътниците му скочиха от конете си и едва си пробиха път през множеството.