— Какво става тук? — обърна се Сано към полицаите.
— Някакъв смахнат самурай скочил на сцената по време на представлението — обясни един от тях. — Сега е там горе и заплашва един от актьорите.
Сано бе планирал да влезе в театъра, да изчака края на представлението и да арестува Кохейджи без излишен шум. Сега с подигравателна усмивка се сбогува с идеята, че нещо в разследването му можеше да се случи така, както го бе замислил. Тълпата отзад напираше. Наблизо Хирата и детективите разблъскваха буйни зрители. Надзорниците и хората им се бутаха все още в края на тълпата.
— Пуснете ни — каза Сано на полицая. — Ние ще въдворим ред.
Полицаите изтласкаха тълпата назад и я задържаха достатъчно дълго, за да могат Сано и спътниците му да се промъкнат през вратата.
Театърът бе претъпкан с хора. Сано не виждаше сцената, защото публиката бе станала на крака, а някои от зрителите дори бяха стъпили върху преградите между отделенията с местата за сядане и точейки врат, му пречеха на видимостта към сцената. Подобното на пещера помещение кънтеше от виковете им. Миризмите на алкохол и пот се смесваха с лютивия тютюнев дим, който замъгляваше сумрачната зала. Сано почувства, че атмосферата е заредена с насилие — заразително и упойващо. Той скочи на платформата — единствената все още свободна пътека към сцената.
Докато Хирата и останалите бързаха след него, публиката им махаше и ги съпровождаше с възторжени викове и аплодисменти. Шумът отекваше в ушите на Сано. Заобикаляха го грозни и изкривени от кръвожадност лица. На самата сцена видя застанали един срещу друг двама мъже. Единият държеше вдигнат високо меч. Другият се бе свил уплашено, бе протегнал напред ръце с отворени към нападателя длани. Приближавайки до сцената, Сано разпозна в него Кохейджи. Той носеше самурайски костюм — широки панталони, два меча на кръста, туника и дълго кимоно. Гримираното му лице изразяваше стъписване и страх. Другият — облечен в черно — бе Тамура. Изненадан, Сано се закова на ръба на сцената.
— Дошъл съм да отмъстя за смъртта на моя господар, почитаемия главен старейшина Макино! — изкрещя Тамура и насочи меча си към Кохейджи. — Ти, който отне живота му, ще заплатиш с кръвта си!
Зрителите закрещяха. Може би смятаха, че това бе част от пиесата, но Сано знаеше, че той изпълнява вендетата, която се бе заклел, че ще постигне убиеца на Макино. Внезапно Сано си спомни, че бе чул стъпки отвън пред параклиса в имението на Макино, докато бе разпитвал Агемаки. По всяка вероятност е бил Тамура, който е подслушвал. Хирата възкликна:
— Той ви е чул да казвате, че Дакуемон е наел Кохейджи да убие господаря му!
— Ти си полудял — заяви Кохейджи на Тамура. — Не съм убил Макино.
Но страхът, прикрит зад презрителния тон, който внезапно трепна, го издаде.
— Не си избрал, когото трябва.
Докато публиката ги аплодираше, Тамура отсече:
— Край на лъжите! — ярост и решимост втвърдиха строгото му, подобно на маска лице. — Признай си вината, преди да умреш, страхливецо!
Острието му проблесна на слънцето, което влизаше през прозорците на тавана.
Макар че разбираше достойнството и честта, които се залагат в една вендета, и не желаеше да пречи на събрат самурай да изпълни своя дълг и да отмъсти за мъртвия си господар, Сано не можеше да позволи на Тамура да поеме закона в свои ръце. Само шогунът имаше правото пръв да прати Кохейджи на съд, ако решеше. Сано излезе на сцената.
— Тамура сан — извика той.
Шумът откъм публиката заглъхна в напрегнато очакване. Тамура се извърна и погледна за миг към Сано, но без да отклонява вниманието си от Кохейджи.
— Сосакан сама — рече той с ироничен и в същото време враждебен тон. — Хиляди благодарности, задето установихте, че тази гнусна отрепка е убиецът на моя господар. Предполагам, че ви дължа извинение, че съм ви подценил. Сега, ако бъдете така добър да не се намесвате, ще ви спестя труда да го арестувате.
Той се хвърли напред и замахна с меча си към Кохейджи. Актьорът отскочи назад, едва успявайки да избегне острието. Зрителите ги аплодираха. Жаждата им за вълнуващи изживявания бе по-силна от тревогата, че животът на любимия им актьор е в опасност.
— Аз не съм убиецът! — възкликна Кохейджи с явно отчаяние. — Попитайте Окицу. Тя ще ви каже.