— Скрих я под наметалото и шала си. После избягах през тайния изход и се върнах при паланкина си. Качих се и потеглихме с Кикуко.
Скоро след това хората на дворцовия управител, които бяха проследили госпожа Янагисава, вероятно бяха подшушнали на полицаите, че Дакуемон е мъртъв.
— Почнах да треперя. Не можех да спра — продължи госпожа Янагисава, а тялото й потръпна видимо. Повръщах, докато вече нямаше какво.
„Може би все пак изпитва някаква вина“, помисли си Рейко.
— Неразположението ми уплаши Кикуко — каза госпожа Янагисава. — Тя се разплака, прегърна ме и попита: „Мама, какво ти е?“ Аз я успокоих, че скоро ще се оправя, и й казах да не се тревожи. Някой ден ще разбере, че съм го извършила както за мен, така и за нея, защото исках баща й да обича и двете ни. Обещах й, че отсега нататък всичко ще бъде прекрасно.
— Това е обещание, което няма да бъдеш в състояние да изпълниш — каза Рейко с нотка на отмъстително задоволство. — Ти си убила Дакуемон. Ще заплатиш за смъртта му с живота си.
А когато научеше за коварното й престъпление, Сано щеше да си помисли за нея най-лошото. Никога нямаше да й повярва, каквото й да му кажеше за Рейко и краля дракон. Госпожа Янагисава се усмихна. Щастието й от това, че бе спечелила благоразположението на съпруга си, явно бе по-силно от чувството й за вина и страха от отзвука на деянието й.
— Но ти не можеш да докажеш, че съм го убила аз. Ако ме обвиниш официално, ще се отрека от признанията си. Ще твърдя, че си ме принудила да кажа онова, което си искала да чуеш от мен. Моята добродетелност никога не е била поставяна под въпрос. Никой няма да повярва, че съм убийца.
Самоувереността й изглеждаше непробиваема, но Рейко каза:
— Ще видим — след което се обърна към детективите: — Арестувайте я!
Детективите тръгнаха към госпожа Янагисава. Тя избухна в пресилен смях.
— Не си прави труда — каза. — Съпругът ми ще ме освободи. Той няма да позволи да бъда наказана за това, че съм убила Дакуемон.
— Съпругът ти няма да си мръдне пръста, за да те спаси — възрази Рейко. — По-скоро ще те остави да понесеш цялата вина за убийството, отколкото самият той да продължи да живее като заподозрян. Когато те обвинят, ще каже, че си действала по свое усмотрение и че той няма нищо общо с убийството на Дакуемон. Ще те пожертва, за да защити собственото си положение.
— Не, никога не би го сторил. Той ме обича. Каза ми го.
Макар че госпожа Янагисава решително поклати глава, в очите й проблесна внезапен страх.
— Трябва да си голяма глупачка, за да му вярваш — заяви Рейко. — През всичките тези години той те е пренебрегвал и изобщо не го е било грижа за теб. И сега изведнъж те е заобичал? — Рейко повиши глас в израз на неверие и презрение. — Не ти ли се струва странно?
— Хората се променят! — възрази госпожа Янагисава ревностно, но с нотка на несигурност. Страните й пребледняха. — Моят съпруг едва сега осъзнава колко държи на мен.
— Осъзнава колко полезна би могла да му бъдеш — възрази й Рейко. — Враговете му се впускат в атака, той има нужда от цялата помощ, която може да получи, и знае, че си готова да направиш всичко за него. Затова те е подмамил да му свършиш мръсната работа. Онова, което ти смяташ за любов, е просто поза и нищо повече. И ти се хвана.
— Не е поза — прошепна отчаяно госпожа Янагисава. Гласът й секна и тя изхлипа. — Той беше искрен. Ако го беше чула… ако го беше видяла как ме любеше… щеше да повярваш.
— Би трябвало да знаеш, че сексът не означава непременно любов — Рейко изпита жал и едновременно с това презрение към простодушието на госпожа Янагисава. — Твоят съпруг се е наслаждавал на съзнанието, че си му предана робиня.
В очите на госпожа Янагисава заблестяха сълзи на яростна омраза.
— Това не е истина! Ти просто ревнуваш, защото съпругът ми е по-издигнат от твоя. Мразиш всички, които притежават повече от теб.
— Това се отнася за теб — възрази Рейко. — Когато теб вече те няма, съпругът ти дори няма да тъгува за теб. А какво ще стане с Кикуко, когато умреш? Кой ще се грижи за нея? Баща й няма да й обръща внимание, както винаги. Тя ще умре от самота и скръб по теб.
Госпожа Янагисава се втренчи в Рейко, искрено ужасена от тази мрачна картина на бъдещето пред Кикуко.
— Но може би ти нямаш нищо против да я пожертваш от любов към съпруга си — продължи Рейко. — Може би нямаш нищо против той да се издигне във властта върху трупа на обичното ти дете!
Очите на госпожа Янагисава се изпълниха с ужас. Устните й помръднаха в неизречен протест, докато илюзиите й се разпадаха. Рейко я наблюдаваше как постепенно осъзнава потресаващия факт, че е била измамена и че дворцовият управител изобщо не се вълнуваше дали те двете с Кикуко щяха да платят цената на неговия триумф. От устата й се изтръгна сърцераздирателно стенание.