— Не му позволявай да се измъкне безнаказано — призова я Рейко. — Той не заслужава нито всеотдайността ти, нито любовта ти. Ела с нас. Кажи на света с как си била подведена да убиеш Дакуемон. Нека дворцовият управител си получи заслуженото наказание. Може би тогава ще пощадят живота ти и Кикуко няма да загуби майка си.
Госпожа Янагисава взе да диша все по-учестено, с мъчително хриптене, после заклати глава и взе да тропа с нозе. Стенеше и скубеше косите си. Очите й се въртяха, отчаяно дирейки някакво успокоение за болката й или мишена за гнева й. Спряха се на Рейко. — Ти си виновна за всичко! Винаги побеждаваш. Но не и този път.
С оглушителен писък тя се хвърли срещу Рейко, и протегнала напред ръце със свити пръсти, подобно на лапи. Рейко отскочи встрани, а детективите се втурнаха напред да спрат госпожа Янагисава, но тя бе твърде бърза. Сграбчи Рейко за врата. От инерцията на тялото й двете се строполиха на земята.
Когато се проснаха заедно на пода, Рейко изкрещя. Госпожа Янагисава я стисна за гърлото. Рейко се опита да откопчи пръстите й, но те бяха сякаш от желязо. Рейко се закашля, опитвайки се да си поеме дъх. Лицето на госпожа Янагисава, изкривено от ярост и умопомрачение, надвисна над нейното, а от устата й изригнаха писъци и вой. Горещ парещ дъх облъхна Рейко. Тя чу как детективите се развикаха, докато се опитваха да откъснат жената от нея. Вдиганаха госпожа Янагисава, но тя стискаше здраво.
Рейко усети, че самата тя се отделя от пода, все още в хватката й. Взе да я рита, да дере китките й, като през цялото време се давеше и хриптеше. В гърдите й се надигна паника. Пред очите й заиграха черни петна. Оглушителното думкане на сърцето й заглуши всички останали звуци.
Внезапно госпожа Янагисава охлаби ръце. Рейко рухна на пода, гълтайки въздух, стенеща от облекчение. Притисна ръка върху шията си — разранена и насинена. Щом зрението й се проясни, видя, че детективите бяха хванали госпожа Янагисава, която сипеше проклятия, крещеше и се мяташе в ръцете им. Но блъскането в ушите и продължаваше и тя осъзна, че причината не е сърцето й.
— Какъв е този звук?
Детективите се заслушаха. Госпожа Янагисава млъкна и престана да се съпротивява. Думкането спря. Тичащи нозе отвън оповестиха нахлуващо в имението множество. Мъжки гласове се извисиха в яростни викове сред звън на стоманени остриета. Шумът отекна из къщата. В приемната с решителна стъпка влязоха отряд самураи в бойни доспехи, размахващи заплашително мечове. Залитайки, Рейко се изправи на крака. Тя видя герба на Мацудайра върху броните над войниците и замръзна, осъзнавайки с изумление ставащото.
Фракцията на Мацудайра бе нападнала имението на дворцовия управител Янагисава. Думкането, което бе чула, бе от стенобитната машина, която разбиваше портите. Нападателите се изправиха срещу детективите, вперили враждебни погледи в Рейко и госпожа Янагисава. Предводителят на войската на Мацудайра попита:
— Кои сте вие?
Един от детективите обясни, че той и другарите му са васали на сосакан сама. Представи жените и после попита:
— Какво става?
— Армията на дворцовия управител Янагисава се оттегли от битката — отвърна предводителят. — Повечето му съюзници преминаха на наша страна. Владетелят Мацудайра убеди шогуна да прогони дворцовия управител от двора. Тук сме, за да го заловим.
Госпожа Янагисава изстена ужасена. Рейко не можеше да повярва, че корумпираният хитър дворцов управител най-накрая бе паднал от власт. Покрай вратата на приемната нататък по коридора войниците на Мацудайра извеждаха един по един служители на Янагисава. Накрая вървеше самият дворцов управител. Двама от противниковата армия държаха ръцете му. Той вървеше с гордо вдигната глава, със свирепо изражение и вперен напред поглед. Зад него се препъваше Кикуко, водена от друг войник. Тя видя госпожа Янагисава и извика: — Мама! Мама!
— Не! — изпищя госпожа Янагисава.
Отскубна се от детективите на Сано и се хвърли — ридаеща към детето и съпруга си, които миг по-късно загуби от поглед. Предводителят на войската на Мацудайра я хвана и заяви:
— Имаме заповед да арестуваме цялото семейство на дворцовия управител. Тръгвай без повече шум.
Зашеметена от твърде много емоции, които й пречеха да осмисли ставащото, Рейко проследи с поглед как войниците отведоха противничката й.