Детективите отведоха усмирилия се Кохейджи зад платното в дъното на сцената. Завесата падна. Публиката напускаше залата сред гръмки неодобрителни възгласи. Хирата, който вървеше редом със Сано, бе обзет от неистово разочарование. Разследването бе приключило. Човекът, когото бе подминал като една съвсем незначителна фигура, се бе оказал убиецът на главния старейшина Макино. А Хирата не бе сторил нищо, за да си върне доверието на Сано, да се докаже като достоен самурай или да възстанови репутацията си. Играта по правилата не бе помогнала. Най-ценната улика, която бе открил — тайното жилище на Дакуемон — бе твърде недостатъчна. Нищо от случилото се не бе изисквало неговата героична намеса. Сега бе принуден да чака следваща възможност да се реабилитира, която можеше никога да не настъпи. Само ако можеше да получи още един шанс, сега, да възстанови честта си!
Внезапно от другата страна на завесата се разнесоха крясъци и боричкане. Бандата ронини се втурнаха зад завесата, размахвайки мечове, преследвани от Ибе, Отани и войниците им. Хирата едва имаше време да осъзнае, че ронините бяха решили твърдо да си получат своята битка, пращайки по дяволите обстоятелствата, когато водачът им с червената кърпа на главата се хвърли срещу Сано. С неистов рев в необуздана страст той вдигна меча си, стиснал дръжката с две ръце.
— Пазете се! — извика Хирата.
В същия миг Сано се обърна и очите му регистрираха връхлитащия нападател. Ръката му отскочи към меча му. Но Хирата го изпревари и първи измъкна оръжието си. Хвърли се пред него. В момента, когато ронинът се озова достатъчно близо, за да може да нанесе своя удар, Хирата разсече корема му. Ронинът изрева, олюля се и спря. Очите му засвяткаха от болка и лудост. Взе да се свлича, но продължаваше да държи меча във вдигнатите си ръце. С последни сили замахна яростно надолу и издъхна.
Случи се за миг. Хирата нямаше време да отскочи. Острието се плъзна по лявата му тазова кост и се заби дълбоко в бедрото му. Той извика от острата болка, която се плъзна по мускулите, вените и сухожилията му. Изпусна меча си и рухна тежко на сцената. Пулсиращи спазми изкривиха чертите му в болезнена гримаса.
Чу как Сано възкликна с тревога и ужас:
— Хирата сан!
Зърна мъртвия ронин, който лежеше наблизо, а после — детективите и войниците на надзорниците, които се сражаваха с бандата. Образите им се размиха в неясна картина. Видя как кръвта блика от раната на бедрото му през разкъсаните му дрехи и се разлива на локва около него. Пулсът му се ускори, задавиха го хрипове, зави му се свят, усети непреодолима слабост. Ужас прониза дълбините на духа му. Беше участвал в толкова битки, беше раняван и винаги бе оцелявал. Този път обаче усети, че раната му бе различна.
Видя Сано, надвесил над него ужасено лице. Господарят му беше жив и невредим. Той стисна ръката на Хирата в своята силна топла длан и изкрещя:
— Доведете лекар!
Както стенеше от болка и ужас пред надвисналата смърт, Хирата бе връхлетян от съзнанието за ослепителен триумф. Той бе поел фаталния удар, предназначен за Сано. Бе извършил своята героична постъпка и бе постигнал върховната слава да пожертва себе си за Сано.
— Ще се оправиш! — изрече Сано припряно, сякаш за да убеди и себе си наред с Хирата. — Само се дръж!
— Господарю — промълви той.
Пресекливият, едва доловим шепот изразяваше цялото уважение, дълга и любовта, които изпитваше към Сано. Болката и поглъщащата го несвяст не му позволиха да каже нищо повече. Образът на Сано потъмня и изчезна.
— Ти доказа, че си достоен самурай — изрече Сано с дрезгав от вълнение глас. — Имаш вечната ми признателност, задето спаси живота ми. Безчестието, с което опетни името си, вече е изкупено. Оттук нататък никога няма да се усъмня във верността ти.
Думите му обгърнаха Хирата с истинско блаженство. Докато чувстваше как се издига от пропастта, в която го бе запратил позорът, смътно усещаше, че физическата и духовната му енергия все повече отслабват. Всякакви усилия за спасяването му изглеждаха безсмислени. Помисли си за съпругата си Мидори, която щеше да скърби за него, и за дъщеря си Таеко, която трябваше да порасне без баща си. Прониза го тъга. Спомни си за Кохейджи и за миг му стана забавно, защото актьорът се бе оказал оръдие на съдбата му. Сети се за предчувствието си, че Тамура ще бъде включен в разрешаването на загадката. Инстинктът му се бе оказал верен за последен път.
Хирата долови нарастващ шум като от приливна вълна, прииждаща да го отнесе в черната празнота, която заличаваше зрението му. Усети множеството предци самураи, които го очакваха в друг свят отвъд смъртта. Единствено ръката на Сано все още го свързваше с живота.