— Ще се оправи — каза Рейко, опитвайки се да успокои Мидори и себе си, макар че шансовете за оцеляването на Хирата бяха минимални.
Сано й бе казал, че Хирата е загубил много кръв, преди местният лекар да се притече на помощ. Още на сцената той бе зашил раната и бе дал на Хирата лекарства против шок и загнояване.
— Той е млад и много силен — каза доктор Китано, главният лекар на крепостта Едо. — Фактът, че вече три дни е жив, предвещава оздравяване.
Ридание разтърси Мидори.
— Толкова го обичам — изплака тя. — Ако умре…
— Не мисли за това — каза Рейко, докато нежно бършеше сълзите й. — Бъди силна заради дъщеря си.
Но при мисълта за Таеко Мидори се разрида още по-отчаяно. Беше я оставила на грижите на дойката й. Не можеше да я доведе в стаята на Хирата от страх да не би злите духове да осквернят детето им.
— Защо трябваше да стане така? — изплака тя.
— Съдба — отвърна Рейко. — Ние всички зависим от нейната благосклонност.
В този момент видя, че Хирата помръдна и бавно отвори очи.
— Виж, Мидори сан! Той идва на себе си!
Мидори възкликна радостно. Стисна ръката му, а той примига недоумяващо към нея и Рейко. Замъгленият му празен поглед постепенно се избистри, сякаш духът му се бе върнал в тялото, след като бе бродил в мрака между живота и смъртта.
— Мидори сан — промълви той. — Рейко сан. Жив ли съм? Значи онзи ронин не ме е убил?
— Да, жив си — изплака Мидори, този път вече от радост.
— И е с разума си — каза доктор Китано, след като коленичи до постелята му. — Това е добър признак.
Докато Мидори се смееше и плачеше, Хирата въздъхна дълбоко и затвори очи.
— Нека поспи — рече доктор Китано. — Почивката ще помогне за оздравяването му.
Лекарят се върна при своите отвари. Мидори и Рейко седяха тихо до Хирата.
— Ох, Рейко сан, забравих, че съпругът ти е все още в опасност! — възкликна Мидори разкаяно.
Сега, след като състоянието на Хирата се бе подобрило, тя можеше да прояви интерес и към други неща.
— Какво ще стане със Сано сан при всички тези промени, след като владетелят Мацудайра победи дворцовия управител Янагисава?
— Не знам — отвърна Рейко.
Неоспоримото хубаво нещо, което се бе случило, бе заточението на госпожа Янагисава и на дворцовия управител. Рейко съжаляваше, че тази жена бе избегнала по-сурово наказание за престъплението, което бе извършила, убивайки Дакуемон, но бракът й бе в безопасност, поне засега. Надяваше се, че госпожа Янагисава никога повече нямаше да се върне и да я тормози отново. Но това щастие не неутрализираше другите последствия от победата на владетеля Мацудайра и краха на дворцовия управител, които представляваха сериозна заплаха за Сано.
— Владетелят Мацудайра се среща с най-високопоставените служители в правителството — каза Рейко с тих глас, който лекарят, свещеникът и магьосницата не можеха да чуят. — В момента решава кой да остане на служба в новото му управление и кой да си ходи. Но още не е казал нищо на съпруга ми — прониза я смразяващ страх. — Носят се слухове, но, изглежда, никой не знае какво ще стане с нас. Владетелят Мацудайра може да не прости на съпруга ми, че отказа да се подчини на желанията му по време на разследването на убийствата. Когато приключи с преустройството на бакуфу, не е изключено съпругът ми изобщо да не получи пост в него.
— Но шогунът ще иска Сано сан да остане, нали? — прошепна тревожно Мидори.
Рейко видя, че тя си бе дала сметка за последствията — отидеше ли си Сано, Хирата също щеше да загуби службата си в режима на Токугава. Двамата със Сано щяха да станат ронини, щяха да загубят домовете и поминъка си, а честта им щеше да бъде опетнена след години на вярна служба и доброволна саможертва.
— Нима шогунът няма да задържи Сано и детективския отряд, независимо от мнението на владетеля Мацудайра?
— През последните три дни шогунът се е уединил в двореца — отвърна Рейко. — Току-що извика съпруга ми на аудиенция заедно с владетеля Мацудайра. Предполагам, че скоро ще разберем дали сме в безопасност… или сме съсипани.
Сякаш ритъмът на съдбата отекваше в гърдите му, докато Сано прекосяваше залата за аудиенции към подиума, на който седеше шогунът. Върховният диктатор го очакваше в безизразно мълчание. Владетелят Мацудайра, коленичил на почетното място вдясно от него, гледаше Сано със сурово изражение. Четиримата членове на съвета на старейшините го наблюдаваха мрачно от двата си реда върху горното ниво на пода под подиума. Стражите, застанали около помещението, и секретарите зад бюрата си покрай стената избягваха погледа му. Това хладно посрещане го убеди, че постът му като избраник на шогуна и негов почитаем следовател на събития, обстоятелства и хора щеше да приключи още днес.