Нагоре по пътя към имението се движеше шествие от един паланкин, осем конни самураи с фенери в ръка и няколко слуги, които носеха сандъци. Колоната спря пред портата. Сано скочи от коня си. От паланкина слезе Рейко. Те застанаха един до друг и отправиха погледи към каменните зидове, които се издигаха пред тях.
— Добре дошла в новия ни дом — каза Сано.
Когато й бе съобщил, че той е новоизбраният дворцов управител, Рейко замалко да припадне. Но сега съзнанието й вече почваше да приема реалността на удивителното повишение на нейния съпруг… и на промените, които щяха да настъпят като следствие в съвместния им живот.
— Колко великодушно от страна на шогуна да ти даде имението на дворцовия управител Янагисава.
При все това Рейко с неохота напусна дома, където двамата със Сано бяха живели цели четири години след сватбата си и тя бе родила сина им. Имението изглеждаше неприветливо, плашещо и покварено от злите духове на Янагисава и съпругата му. Рейко нямаше никакво желание да започне преместването на домакинството си в новия им дом.
— Това е подарък, който ми се ще да можех да откажа — каза Сано, повтаряйки на глас мислите на Рейко.
— Все още не мога да повярвам, че едно случайно убийство може да доведе до такива драстични последици — рече замислено тя.
Печална и в същото време горчива усмивка изкриви устните на Сано.
— Разпределянето на политическата власт претърпя значителни промени. Моят главен васал и скъп приятел се бори за живота си. Аз постигнах върховна слава. Всичко това нямаше да се случи, ако не бяха главният старейшина Макино, другарите му и тяхната обща игра.
Рейко си помисли за ухаещия на парфюм ръкав, символ на женската сексуалност — мека и гъвкава и в същото време мощна сила на природата, която може да повали и да унищожи и най-силните мъже.
— Макар че не е възможно да е знаел как ще умре, Макино щеше да бъде доволен от огромния смут, който причини със смъртта си и с писмото си до мен — каза Сано.
— Толкова ли е лошо да бъдеш дворцов управител?
— Не, ако мога да използвам властта си, за да правя добро.
Усмивката му стана ласкава, щом погледите им се срещнаха.
— А ти имаш ли нещо против да бъдеш съпругата на дворцовия управител?
Рейко изпита прилив на любов към него заради готовността му да се възползва по най-добрия начин от едно не особено окуражително положение и да изпълнява своя дълг в услуга на благородни цели. Реши, че по-късно ще размишлява какво ще прави оттук нататък.
— Не, щом сме заедно.
Сано извика на детективите да отворят портите на имението. Те избутаха двете дебели тежки, обковани с желязо врати. Вътре, докъдето стигаше погледът на Рейко, се простираше само мрак. Сано взе фенера от ръката на един от хората си и двамата с Рейко влязоха в имението на дворцовия управител.
Речник на използваните японски думи
бакуфу — военно феодално правителство
банчо — район на запад от замъка Едо, където потомствените васали на Токугава притежават имения, оградени с плетове от жив бамбук
буцудан — възпоменателно светилище във формата на малко сандъче съответства на божница
киот — сандъче или шкафче за икони или други предмети за религиозно поклонение
бушидо — самурайският кодекс за вярност
даймио — едри феодални земевладелци, управляващи провинциите в средновековна Япония
йорики — началник на отдел в силите на реда
каго — подобен на кошница стол под наем
кобан — старинна японска златна монета
коку — количеството ориз, достатъчно да изхрани един човек за една година
котацу — мангал
мецуке — разузнавателната служба на Токугава
оннагата — изпълнител на женски роли
ронин — самурай без господар
сама — господар, учтиво обръщение към вишестоящ
сан — господин, госпожа, госпожица
сашими — японско ястие от тънки ивици филе от сурова риба