— Имам предложение — каза госпожа Янагисава, а невзрачното й лице бе светнало от нетърпение. — Нека да отидем у вас и Кикуко ще може да си поиграе с Масахиро — тя се обърна към дъщеря си. — Това ти харесва, нали?
Кикуко кимна и се усмихна. Рейко потръпна вътрешно, обзета от единственото желание да държи тази смъртоносна двойка далеч от дома си. Чувството за безпомощност се примеси с гняв и омраза към госпожа Янагисава и със страха от следващото злодеяние, което тази жена би извършила.
— Значи се договорихме — любов и завист замъгляваха погледа, който госпожа Янагисава отправи към Рейко. Все едно забравила за злонамерените си действия, за личните си мотиви и за неприязънта на Рейко, тя добави с превзета вежливост: — Освен ако нямаш някакви други планове?
— Не, никакви — отвърна Рейко.
Макар че всъщност имаше планове, които по обясними причини не можеше да спомене. Първо, трябваше да се пребори с пристъпите. А за да осъществи втория си план, щеше да се нуждае от цялата си смелост, съобразителност и сила — бе твърдо решена веднъж завинаги да се освободи от госпожа Янагисава, преди тази жена да убиеше нея или някого от обичните й хора.
Глава 5
Сано и Хирата вечеряха в кабинета на Сано, преди да се явят на аудиенция при шогуна. Сано разказа за огледа, който бе направил доктор Ито на трупа на Макино, и после каза:
— Сега детективите Маруме и Фукида връщат трупа обратно в имението на главния старейшина. А ти какво свърши?
— Разпитах всички в имението — отвърна Хирата напрегнато. Откакто Сано го бе порицал, всеки път се боеше, да не би да не успее да отговори на очакванията на своя господар. — Наброяват общо сто петдесет и девет васали и слуги. Всички твърдят, че са видели Макино за последен път, преди да се оттегли в личните си помещения скоро след мръкване. Повечето от тях са прекарали предишната нощ в постройките на казармите. Мисля, че казват истината.
— И защо смяташ така? — попита Сано с тон, в който нямаше критика, но Хирата побърза да се обоснове.
— Макино е имал строга система за обезпечаване на собствената си безопасност. Разполагал е със стражи, които са осигурявали непрекъсната охрана и са проверявали всички до един. Пазачите от предишната нощ гарантираха за останалата част от персонала му.
— А самите стражи? — попита Сано. — Имали ли са някаква връзка с Макино?
Главният му васал твърде много се стараеше да се реабилитира след предателството си. Сано вече бе показал, че му прощава, и очакваше Хирата да престане да се измъчва. Той самият също бе нарушил бушидо преди години и си даваше сметка, че не е редно заради едно-единствено прегрешение при изключителни обстоятелства самураят да бъде лишен от благоволението на своя господар.
— Казаха, че не — поясни Хирата. — Когато извършват обход, стражите се движат по двама. Всеки от тях има партньор, който да потвърди сведенията му. При всяко дежурство патрулиращите двойки са различни. Макино е направил необходимото, за да предотврати евентуална конспирация срещу себе си.
Дъвчейки оризова питка, Сано кимна в знак на съгласие.
— И нещо повече — продължи Хирата. — Макино е имал стражи, които са охранявали и личните му помещения. Те заявиха, че снощи там не е имало никого, освен четиримата…
— И те са…?
— Съпругата му Агемаки, наложницата му Окицу, гостът му, чието име е Кохейджи, и Тамура, главният му васал.
— Хората, които видяхме тази сутрин — уточни Сано.
— Системата за охрана на Макино не се е прилагала във вътрешността на личните му помещения — продължи Хирата. — Персоналът му ме уведоми, че е обичал уединението. За тези четиримата не е имало човек, който да ги проверява. Препоръчвам да ги разпитаме.
— Добре. Но междувременно да си намерил някакви други улики, оставени от нечие нежелано присъствие?
— Не ми провървя. Отпечатъците от стъпки отвън пред кабинета на Макино свършваха при ръба на градината. Нямаше нищо, което да подскаже как натрапникът се е промъкнал в имението… или как е излязъл, след като си е свършил работата.
— Попита ли стражите дали не са чули, или видели нещо необичайно предишната нощ?
Хирата преглътна супата си и кимна.
— Не са забелязали нищо необичайно. Но е възможно някой запознат с разчета на техния обход да е прехвърлил зида, докато не са гледали натам, и после да се е промъкнал по покрива към личните помещения на Макино.
— Огледа ли покрива? — попита Сано.
— Да. Керемидите бяха чисти и цели. Ако някой е минал по тях, го е сторил много внимателно.
Двамата привършиха супата и Сано се замисли.
— Има и друга възможност — каза той след малко.
Хирата кимна с разбиране.
— По-добре да тръгваме, иначе ще закъснеем за аудиенцията при шогуна — изправяйки се, Сано добави: — Добра работа, Хирата сан.
Но тази похвала не изтри тревогата от лицето на Хирата. И двамата разбираха, че главният васал трябваше да свърши, много повече, за да си възвърне пълното доверие на Сано и да възстанови дългогодишното им искрено приятелство.