— Кога разбрахте, че съпругът ви е оставил този имот и издръжката?
— Показа ми документа още на другия ден след сватбата.
Значи е знаела много време преди Макино да умре. Завещанието не бе неочакван и неподозиран късмет. Не беше изключено Агемаки много отдавна да е взела решение, че предпочита свободата и наследството пред брака с един грохнал съпруг. И може би ги е спечелила, убивайки онази вечер Макино. При все това липсваха доказателства, а и Сано имаше да разследва и други заподозрени.
— Това е всичко засега — каза той на Агемаки.
Докато двамата с Отани вървяха по пътеката от личните помещения на Макино към главната къща, Отани каза:
— Жената не изглежда способна да извърши убийство. Изглежда искрено опечалена заради смъртта на Макино. И ако е виновна, нямаше да ви каже за наследството. Дори и една невежа съпруга трябва да знае, че подобен факт ще насочи подозренията към нея.
— Истина е — каза Сано, макар че според него една умна жена би поднесла доброволно информация, която той и бездруго рано или късно щеше да открие. Откровеността й можеше да бъде преднамерена, за да го накара да я смята за невинна.
— Какво следва? — попита Отани.
— Време е да поговорим с главния васал на Макино.
— По-добре се постарайте от Тамура да научите повече, отколкото от вдовицата. Бяхте толкова мек с нея, че и да е виновна, нямаше как да изтръгнете признание. Разговорът с нея си беше чиста загуба на време.
Тонът му намекваше за гнева, който владетелят Мацудайра щеше да изсипе върху сосакан сама, ако не успееше да докаже, че някой друг бе виновен за убийството, при това скоро.
Сано обаче се надяваше да не е така заради нещо, което Отани, изглежда, не осъзнаваше. Агемаки не бе проявила и най-малкото желание да разбере как бе починал съпругът й. Може би бе твърде свенлива и затворена, за да попита. Може би вече знаеше, защото информацията бе изтекла от двореца и бе стигнала до дома й. Или пък не й бе нужно да пита, защото разполагаше със сведения от първа ръка за случилото се с главния старейшина Макино.
Глава 7
След продължително дирене из имението на Макино Хирата откри наложницата и госта на дома в едно помещение, обзаведено като зала на театър кабуки6.
Наклонена плоскост покрай една от стените водеше до сцената — платформа, оградена от двете страни с колони, които поддържаха сводест таван. От него се спускаха раирани завеси, ограждащи платното в дъното на сцената, върху което бяха изрисувани вълни. Щом влязоха в помещението, Хирата и Ибе — представителят на дворцовия управител Янагисава — завариха красивия млад мъж и хубавата наложница под сцената в двата противоположни края. Хирата усети, че бяха застанали така, след като бяха чули, че двамата с Ибе идват. Обгръщаше ги особена атмосфера на потайност.
— Кохейджи сан? — попита Хирата.
Младият мъж се поклони. Този ден той бе облечен в строги нюанси на синьото, подходящи за погребална церемония.
— Аз съм — каза той с напрегната усмивка, откриваща за момент здрави бели зъби.
Хирата отмести поглед към момичето.
— Окицу?
Тя се поклони безмълвно, със сведен поглед. Ръцете й попипваха нервно пояса в мораво и сиво, пристягащ кимоното й в по-светли багри. Хирата се представи и после каза:
— Аз помагам на сосакан сама да разследва смъртта на главния старейшина Макино. Длъжен съм да помоля и двама ви да ми съдействате в събирането на сведения.
— На ваше разположение сме — заяви Кохейджи с жест, илюстриращ готовността му, ако е необходимо, да даде всичко от себе си, за да помогне на Хирата.
Наложницата се поклони ниско, сякаш й се искаше да потъне в пода. Прекрасните й очи бяха широко отворени и изпълнени със страх.
— Ей, чух, че главният старейшина Макино е бил убит — възкликна Кохейджи. — Истина ли е?
— Да — Хирата се питаше дали младият мъж нямаше по-особена причина вече да знае за случилото се.
Но напрегнатостта на Кохейджи не означаваше непременно, че бе замесен в убийството. Който и да е — виновен или не — би се чувствал напрегнат, ако е принуден да отговаря на въпроси, свързани с престъпление, което се наказва със смърт.
— О-о! — Кохейджи се поколеба, докато осмисляше новината. — Може ли да попитам как е умрял главният старейшина?
Хирата си помисли, че Кохейджи бе твърде нетърпелив да разбере какво се знаеше до момента.
— От насилствена смърт — отвърна той преднамерено неопределено.
Първоначално Кохейджи сякаш се канеше да настоява за по-обстойно обяснение, но после промени решението си.
6
Класически японски театър с пищни костюми и стилизирана актьорска игра. Възниква в началото на XVII в. Включва музика и танци, основава се на популярни легенди и всички роли се изпълняват от мъже — Б.пр.