— Имате ли представа, кой е убиецът?
— Аз ще задавам въпросите — заяви Хирата. — Като начало — кой сте вие?
— Актьор от школата кабуки и звезда на театър „Накамураза“ — отвърна Кохейджи. — Не ме ли познавате?
Окицу впери в него изпълнен с възхищение поглед. Ибе се облегна на платформата с отегчено изражение. Хирата отвърна:
— Съжалявам, не гледам много пиеси. Какви бяха отношенията ви с главния старейшина Макино?
— Той бе мой покровител — отвърна Кохейджи.
Хирата знаеше, че богатите почитатели на кабуки често даваха пари и подаръци на любимите си актьори.
— Какво сте правили в имението в нощта на смъртта на главния старейшина?
— Той ме нае да изнасям частни представления за домочадието му. Живея тук вече… о-хо… близо година.
„Колко удобно и доходно положение“, помисли си Хирата. Макино бе проявил удивителна щедрост към своето протеже въпреки репутацията си на скъперник. Но Хирата се запита защо Макино, който бе толкова загрижен за сигурността си, бе приел Кохейджи в своя дом, след като актьорите бяха известни като безскрупулни използвачи.
— Какво сторихте, за да заслужите честта да получите подслон в къщата на главния старейшина Макино? — попита Хирата.
Предпазливост помрачи нахаканото изражение на Кохейджи.
— Бях негов приятел.
Хирата изгледа скептично актьора, тъй като не приятелството бе обичайната причина един мъж да желае присъствието на красив младеж близо до себе си през нощта.
— Бяхте ли и негов любовник? — попита Хирата, припомняйки си разранения анус на Макино.
— О, не — отвърна Кохейджи, но когато Хирата го изгледа с подозрение, побърза да добави: — Макино не практикуваше любов с мъже. Нито аз. Между нас никога не е имало секс.
Докато Хирата си казваше, че получените отрицателни отговори бяха повече от желаното, изведнъж откъм Окицу се разнесе неясен звук. Тя затисна уста с ръце, а очите й изхвръкнаха от тревога заради неволния звук, който бе издала. Това означаваше ли, че според нея актьорът лъжеше?
Кохейджи по всяка вероятност бе прочел мислите на Хирата, защото заговори припряно, опитвайки се да се защити:
— Е, може и да не изглеждам като човек, който главният старейшина би избрал за свой приятел, но понякога той се отегчаваше от останалите си познати. Обичаше да пийва с мен и да разговаря за театър вместо за държавни дела. За него това бе приятно разнообразие.
Кохейджи се премести така, че скри Окицу от погледа на Хирата. Предложеното обяснение не прозвуча особено убедително за Хирата. Дали Кохейджи не бе проникнал в Макино по време на сексуален акт онази вечер и не бе причинил аналното охлузване? Може би впоследствие между тях бе избухнала свада, довела до смъртта на Макино? Какво разочарование само, ако Кохейджи се окаже убиецът! Според оценката на Хирата актьорът бе невзрачна фигура, един жалък опонент. Но въпреки това бе длъжен да проведе щателно разследване на Кохейджи, каквото Сано очакваше. Трябваше да се подчинява и на най-дребните му желания или да затъне още по-дълбоко в безчестието.
— Кога за последен път видяхте главния старейшина Макино?
— В деня преди нощта, в която бе намерен мъртъв — отвърна Кохейджи със съмнителна готовност. — На вечеря играх за него и някои от васалите му.
— И повече не сте се виждали след представлението?
— Категорично не — отвърна Кохейджи, разпервайки ръце. — Нямам никаква представа, какво се е случило с него след това.
Хирата надзърна встрани от Кохейджи и видя притесненото изражение на Окицу.
— Не сте разговаряли с него, нито сте влизали в спалнята му в нощта на убийството? — притисна той Кохейджи.
— Не, не съм — отвърна Кохейджи. — Ако намеквате, че аз съм го убил, грешите. При цялото ми уважение — добави той, удостоявайки Хирата с вежлив поклон и поредна ослепителна усмивка — аз не съм имал причина да убия своя покровител.
Ибе, който до този момент слушаше мълчаливо, каза:
— Това звучи убедително — той отиде при Кохейджи. — Сега, след като главният старейшина е мъртъв, вече няма да получаваш повече пари и подаръци от него, нали?
— Жалко, но факт — въздъхна Кохейджи.
— И ще трябва да напуснеш замъка Едо — добави Ибе.
— Да — потвърди Кохейджи.
Хирата бе обзет от тревога.
— Извинете, Ибе сан, но аз провеждам този разпит.
Невъзмутим, Ибе заяви на Кохейджи:
— Гледал съм те в разни пиеси. Играта ти е добра, но не е нищо особено. Без покровителството на Макино никога нямаше да получиш ролите, които те направиха известен.
— От вас се очаква само да наблюдавате — намеси се Хирата ядосан, макар че посоката на мисълта му бе успоредна с неговата. — Не се месете.