Хирата направи знак на актьора да млъкне.
— Разследването на едно убийство е изключително сериозен въпрос — заяви той строго към Окицу. — Всеки, който лъже, ще отиде в затвора. Разбираш ли?
Хленчейки, Окицу кимна. Лицето й бе тъй сгърчено от страх, че на Хирата му дожаля за нея.
— А сега ми кажи къде беше в онази нощ?
Окицу хвърли тревожен поглед към Кохейджи.
— Тук бях — избъбри тя. — Както каза той.
Вероятно предаността, която изпитваше към него, бе по-силна от страха пред наказанието за лъжа.
— И какво прави? — попита Хирата.
Тя отново погледна към Кохейджи и в очите й проблесна паника.
— Не му обръщай внимание — каза Хирата и отправи към актьора гневен поглед, който го предупреждаваше да мълчи, за да не си изпати. — Просто ми отговори.
— Аз… аз не си спомням — отвърна Окицу, упорито избягвайки погледа на Хирата.
— Не е било толкова отдавна — възрази Хирата. — Не е възможно да си забравила.
Кохейджи очевидно не я бе подготвил с версията за това, как са прекарали заедно нощта.
— Не помня — повтори Окицу боязливо.
Хирата застана точно пред нея, за да не може тя да поглежда към Кохейджи за някакви знаци.
— Добре, а по някое време излиза ли от стаята?
— Не, мисля, че не.
— Значи все пак може и да си излизала?
— Не! Не съм! — възкликна Окицу и нов изблик на паника изпълни очите й.
— Имало ли е момент, в който Кохейджи сан не е бил пред погледа ти?
Тя поклати глава тъй силно, че пухкавите й страни се разтърсиха.
— Той ли те накара да излъжеш заради него?
— Не! — изплака Окицу. — Аз така пожелах. Искам с да кажа, че не лъжа.
— Ей, престанете! — избухна Кохейджи. — Така я обърквате, че тя вече не може да говори свързано. Няма значение, какво сме правили — заяви той на Хирата. — Важното е, че бяхме заедно, и тя ще се закълне, че не съм убил главния старейшина.
Той бързо отиде до Окицу и я прегърна. Тя се притисна в него.
— Аз им вярвам — заяви Ибе на Хирата. — Нямаме повече работа тук.
— За вас може да е така, но за мен не е — отвърна рязко Хирата. Той бе готов да се обзаложи за годишната си плата, че Ибе не вярва на алибито на двойката повече от самия него. — И не вие нареждате как да продължи разследването.
— Заповедите са на дворцовия управител Янагисава — каза Ибе. — Той очаква от мен да се погрижа разследването да върви в правилната посока. Затова ви казвам да престанете да тормозите тези хора и да продължим нататък с по-вероятните заподозрени.
Хирата знаеше, че той имаше предвид заподозрените от лагера на владетеля Мацудайра.
— Когато се появят такива заподозрени ако това стане, — ще ги разследвам аз — заяви Хирата. Търпението му към Ибе се бе изчерпало. — Засега просто млъкнете!
Ноздрите на Ибе потръпнаха от обида.
— Грубостта към мен няма да ви се отрази добре — заяви той с подла усмивка. — Когато дворцовият управител научи, че възпрепятствате надзора, ще накаже и вас, и вашия господар.
Хирата съжали, че си бе позволил да говори тъй рязко.
— Извинете ме — измърмори той, макар че духът му негодуваше заради необходимостта да умилостивява своя противник, при това пред очевидци.
Ибе се ухили подигравателно, доволен, че бе унизил Хирата, не все още не се бе успокоил.
— Ако искате, следвайте погрешна следа — каза той, — но внимавайте — дворцовият управител Янагисава очаква бързи резултати от това разследване. Ако не ги получи, главата ви може да се сбогува с тялото ви.
Но Хирата не можеше да отстъпи пред натиска на Ибе да припише убийството на лагера на Мацудайра. С огромно усилие на волята той взе да се държи така, все едно Ибе не беше там. Взря се в Кохейджи и Окицу, които стояха прегърнати срещу него. Алибито, което Окицу бе подсигурила за Кохейджи, не закриляше само него, а и нея. Ако бе фалшиво, както смяташе Хирата, Кохейджи по всяка вероятност бе имал възможност, ако не и причина, да убие Макино, но същото се отнасяше и за Окицу.
— Нека видя стаята ти — каза й той.
Тя погледна към Кохейджи. Актьорът кимна, усмихна се окуражително и изгледа самодоволно Хирата. Очевидно смяташе, че Хирата няма да открие нищо опасно за Окицу… или за него. Окицу поведе групата към стаята си, която се намираше в същата част на постройката, където бе и личното помещение на Кохейджи. Подвижни прегради позволяваха да се минава от нейната стая в неговата през разположена помежду им баня. Хирата се питаше дали двамата наистина са били заедно по времето, когато Макино бе умрял, и дали са вършили онова, което обикновено правят скришно един красив актьор и едно хубаво момиче. Може би те не искаха да признаят сексуална връзка помежду си, която би ги злепоставила, и по тази причина отказваха да дадат информация, какво бяха правили през онази нощ.