По време на настоящата политическа криза из крепостта Едо се носеха какви ли не слухове — някои от тях се основаваха на истини, други не. Върху лицата на Рейко и Хирата се изписа разбиране.
— В миналото ваши врагове са се опитвали да изфабрикуват фалшиви обвинения — напомни Хирата. — Те с охота биха се възползвали от тази нова възможност, за да ви унищожат.
— Повечето ти приятели сега са на страната или на дворцовия управител Янагисава, или на владетеля Мацудайра — отбеляза Рейко. — Тъй като няма да се присъединиш към никоя от двете фракции, ще бъдеш лишен от тяхната подкрепа и закрила. А обвинят ли те в убийство, не разчитай шогунът да те защити.
„Защото благоволението на шогуна е непостоянно като времето“, помисли си Сано. Той си бе дал сметка, че като противостои на натиска да избере нечия страна, остава сам и уязвим; ето сега бе дошло време да заплати високата цена на неутралитета.
— Значи или трябва да разследвам смъртта на Макино, или да изложа на риск всички ни — отбеляза Сано, тъй като неговото семейство и васали бяха длъжни да понесат заедно с него всяко наложено му наказание.
Рейко и Хирата кимнаха в унило съгласие.
— Ще сторя всичко, което е по силите ми, за да ви съдействам — заяви Хирата.
— Откъде да започнем? — попита Рейко.
Подкрепата им зарадва Сано, който обаче бе обзет и от куп опасения. Дали Рейко бе готова да се изправи смело срещу опасностите в едно мащабно и опасно разследване тъй скоро след преживяното похищение? Освен това той се питаше доколко би могъл да разчита на Хирата, след като по време на предишното разследване главният му васал бе поставил личните си грижи над дълга към господаря си. Но положението, в което се намираше, не му позволяваше да отхвърли предложената помощ.
— Веднага щом се измия и преоблека, поемаме към имението на Макино, за да огледаме мястото на смъртта му — заяви той на Хирата.
Хирата се поклони.
— Ще доведа няколко детективи, които да ни придружат — добави той и напусна стаята.
— Първо трябва да хапнеш и да възстановиш силите си — каза Рейко на Сано. — Ще ти донеса закуска. Имаш ли нужда от още нещо, което бих могла да свърша?
Сано почувства скрито безпокойство в поведението й, съвсем различно от нетърпението и въодушевлението, с което тя обикновено посрещаше поредното ново разследване.
— Няма да знам, докато не разбера дали Макино действително е бил убит. Възможно е двамата с Хирата да установим, че е починал от естествена смърт. Може би ще разпръсна подозренията за предателство и всичко ще бъде наред.
Глава 2
Имението на главния старейшина Макино се намираше на главната улица, която пресичаше административния квартал в крепостта Едо. В съответствие с високия му ранг то бе най-голямото от всички, разположени от двете страни на пътя, и бе опасано с висок каменен зид и заобиколено от постройките на васалите. Портата се отличаваше със солиден двуетажен покрив, а в стражниците пред двойните й крила бдяха пазачи.
Сано пое към имението, придружен от Хирата и четирима детективи. Докато вървяха нагоре, се разминаха със забързани по важни дела служители. В тона на разговорите между тези хора, намиращи се в периферията на политическия водовъртеж, Сано долови скрита тревога и напрежение. Всички членове на бакуфу се страхуваха от последствията, до които щеше да доведе битката между дворцовия управител Янагисава и владетеля Мацудайра. Но Сано не установи никакви признаци за безредици около имението на Макино. Той предположи, че смъртта на главния старейшина все още не е оповестена.
След като се представи на пазачите в стражниците, Сано им заяви:
— Тук съм, за да се срещна с почитаемия главен старейшина Макино.
Стражите си размениха смутени погледи. Един от тях каза:
— Моля, изчакайте един момент — и пое навътре в двора.
Очевидно стражите знаеха, че господарят им е мъртъв, но имаха заповед да не казват на никого. Сано и другарите му изчакаха в студената сива утрин, докато пазачът се появи отново, придружен от мъж, в когото Сано разпозна секретаря на Макино. С бледо лице, излъчващо благополучие и почтеност, той се поклони на Сано.
— Бихте ли ме последвали, ако обичате?
После преведе Сано, Хирата и детективите през портата, между постройките на казармите и от там през друга порта в по-малък вътрешен двор и нагоре по стъпалата към къщата. След като се озоваха в антрето, Сано и другарите му се събуха, нахлузиха чехли за гости и оставиха мечовете си на предназначеното за тях място, както беше редно според обичая при влизане в частен дом. Секретарят ги настани в приемната и коленичи срещу тях.