Выбрать главу

— Със съжаление трябва да ви съобщя, че почитаемият главен старейшина Макино току-що почина — обяви той с подходящия за подобни съобщения приглушен глас. — Ако сте имали работа с него, може би аз бих могъл да ви съдействам?

Сано отвърна:

— Вече знам за Макино сан. Бих желал да говоря с този, който понастоящем е главният тук.

Върху лицето на секретаря се изписаха слисване и объркване.

— Добре — каза той, — ще ви доведа главния васал на господаря — след което се изправи и излезе.

Не след дълго в помещението се появи мъж в строго сиво кимоно. Той коленичи и се поклони на Сано.

— Добре дошли, сосакан сама.

— Добре заварил, Тамура сан — отвърна Сано.

Двамата се познаваха бегло и всеки от тях караше другия да бъде нащрек, причината за което се криеше във враждата между Сано и Макино. Сано знаеше, че Тамура е старомоден самурай, смятащ себе си колкото за воин, толкова и за бюрократ; за разлика от мнозина служители на бакуфу той поддържаше с тренировки уменията си по бойни изкуства. Макар че бе прехвърлил петдесетте, имаше стегнато мускулесто тяло. Ръцете му бяха нашарени с белези и загрубели от битки. Чертите му всеки път напомняха на Сано за украсените с дърворезба маски, които носеха злодеите в популярните пиеси на театър но3 — твърди, лъскави, изпъкнали страни; дълъг сплескан нос, чийто заострен връх бе извит към устата; скосени вежди, които му придаваха свиреп израз.

— Аз отговарям за домакинството и делата на главния старейшина Макино — прозвуча гласът на Тамура. Дълбок, дрезгав и силен, той съответстваше на вида му. — В града няма мъже от неговия клан и докато стане възможно да бъдат свикани, аз имам задължението да разрешавам всякакви въпроси, отнасящи се до моя господар.

Сано си спомни стигналите до него слухове, че Макино бил във враждебни отношения със своите четирима синове и многобройни роднини, които подозирал в таен заговор да го изхвърлят от властта. За да им противостои, той ги бе заточил в далечни провинции.

— Точно се канех да уведомя шогуна за смъртта на главния старейшина Макино — заяви Тамура. — Може ли да попитам вие как разбрахте за нея?

— Неговият личен слуга дойде в дома ми и ме уведоми.

Тамура свъси вежди в явно неодобрение.

— На всички в имението бе абсолютно забранено да разпространяват вестта, преди тя да бъде официално оповестена.

— Джуро бе получил изричното разрешение на своя господар — заяви Сано, след което обясни станалото. — Главният старейшина е отправил към мен молба да разследвам евентуалната му смърт.

Тамура се втренчи в тях, явно озадачен. Хирата и детективите наблюдаваха двамата в напрегнато мълчание. Сано подаде на Тамура писмото на Макино. Тамура го прочете и поклати глава удивен.

— Изобщо не знаех за това.

Сано се запита дали Тамура бе шокиран, защото бе изпитвал гордост, че се ползва с пълното доверие на своя господар, а сега научаваше, че главният старейшина бе имал тайни от него. Или смущението му се дължеше на нещо друго?

Бързо възвръщайки самообладанието си, Тамура заяви:

— Аз бях запознат с опасенията на главния старейшина, че може да стане жертва на покушение. Само че той издъхна спокойно в съня си — той върна писмото на Сано. — Искрени благодарности, че сте уважили желанието на моя господар. Нямате повече задължения към него.

Той стана и се поклони, с което даде знак, че визитата е приключила. Сано мислено отбеляза, че Тамура твърде много бърза да се отърве от него. Вероятно Макино бе имал основателна причина да не уведоми главния си васал за писмото. Сано, Хирата и детективите се изправиха, но останаха намясто.

— Бих искал лично да се убедя, че главният старейшина Макино не е станал жертва на убийство — заяви Сано на Тамура. — Моля, отведи ме при него.

Без да се опитва да скрива нежеланието си да се подчини, Тамура се изправи срещу тях в цял ръст.

— Моите уважения, сосакан сама, но съм принуден да ви откажа. За господаря ми един подобен оглед би бил унизителен.

— Главният старейшина си е давал сметка, какво би включвало едно проведено от мен официално разследване. Той не се е вълнувал толкова от евентуалното унижение, колкото от истината за случилото се, която аз трябва да установя.

Сано забеляза как лъсналите бузи на Тамура пламнаха в гневна червенина, и си помисли, че при евентуално разследване на убийство Тамура можеше да се окаже първият му заподозрян. Очите на Тамура за момент проблеснаха пресметливо, докато преценяваше заплахата, която представляваше Сано, в сравнение със собствения му мотив, какъвто и да бе той, да възпрепятства огледа на мястото на смъртта.

вернуться

3

Стилизирана класическа драма в Япония, възникнала през XV век; с характерни религиозни и митологични сюжети, музика, песни, танци и пищни костюми — Б.пр.