— Кой го намери? — попита той.
— Аз. Дойдох да го събудя както обикновено и го заварих така — скръстил ръце, Тамура говореше с тон на примирена сдържаност.
Сано мислено отбеляза добре изопнатата завивка, покриваща Макино, положението на главата му, уравновесена върху подпората за врата, тялото му, което бе застинало във ведър покой.
— В това положение ли го намери, или някой е местил тялото?
— Беше точно така, както го виждате — отвърна Тамура.
Сано и Хирата си размениха погледи — явно бяха на едно и също мнение, че Макино изглеждаше твърде спретнат и спокоен, дори и да бе починал от естествена смърт, и че намерилият тялото често се оказва самият убиец. Сега, когато имаше повече основание да подлага на съмнение казаното от Тамура, Сано усети, че сърцето му почва да бие учестено от вълнението, с което го изпълваше всяко ново разследване, и от необходимостта да вземе решение, каква да бъде следващата му стъпка.
За да се прецени как бе починал Макино, огледът на тялото бе наложителен. Но Сано не можеше просто да разсъблече Макино и да огледа трупа му за рани, тъй като с това би нарушил закона на Токугава, забраняващ практики, които се свързваха с чуждоземната наука, а между тях бе и огледът на трупове. Сано бе нарушавал този закон неведнъж, но не можеше да го стори и тук, в присъствието на Тамура. Трябваше да изнесе мъртвото тяло на Макино от имението. Освен това, ако направеше сам огледа на трупа, възможно бе да не успее да разбере каква е била причината за смъртта. Нуждаеше се от мнението на експерт. Мислите му запрепускаха в дирене на изход.
— Приключихте ли? — попита Тамура с едва сдържано нетърпение.
— Не съм достатъчно удовлетворен от заключенията, свързани с начина, по който е настъпила смъртта на главния старейшина — заяви Сано. — Длъжен съм да ти наредя да изчакаш с оповестяването на смъртта му. Никой да не напуска имението. Освен това трябва да конфискувам тялото на главния старейшина Макино.
— Какво? — възкликна Тамура и възмущението му премина в изумление.
— Погребалната церемония трябва да се отложи, докато не приключа разследването си и причината за смъртта на Макино не бъде официално оповестена — стъкми набързо някакво обяснение Сано. — Ето защо ще прибера тялото му за съхранение на безопасно място.
Изражението на Тамура недвусмислено потвърждаваше убеждението му, че Сано се е побъркал.
— Никога не съм чувал подобно нещо. Кой закон ви дава право да го сторите?
— Донеси ми сандък, достатъчно голям да побере тялото — нареди Сано, нетърпелив да приключи пререканията, преди да стане ясно, че обяснението му бе скалъпено.
С юмруци на кръста Тамура каза:
— Ако отнесете господаря ми, ще подразните доста хора.
Сано се запита дали Тамура се страхуваше от онова, което можеше да се види по тялото.
— Изпречиш ли се на пътя ми, ще пострадаш — заяви Сано. — А сега нареди да донесат сандъка.
Озоваха се в безизходно положение. Сано знаеше, че семейството на Макино и влиятелните му приятели — в това число дворцовият управител Янагисава — можеха да го накажат заради конфискацията на тялото, особено ако предположеха за какво му бе необходимо. Но Тамура си даваше сметка, че Сано можеше да изиска да му се отнеме самурайската титла като наказание за неподчинение. Хирата и детективите се приближиха до Сано, подредени в редица срещу Тамура. Очевидно осъзнавайки, че заплахата е по-голяма за него, отколкото за Сано, Тамура видимо намали съпротивата. Гневът, изписан на лицето му, отстъпи място на мрачна потиснатост.
— Както желаете — заяви и напусна безмълвно стаята.
Сано въздъхна шумно. Разследването едва бе започнало, а трудностите вече се трупаха. Той направи знак на останалите двама детективи — Маруме и Фукида — да се приближат и им прошепна:
— Отнесете главния старейшина Макино в моргата на Едо.
Детективите — единият млад, слабоват и сериозен, а другият — приветлив здравеняк — кимнаха. От предишни случаи знаеха какво възнамеряваше да стори Сано. Освен това бяха наясно с опасностите при подобен акт и си даваха сметка за нужната предпазливост.
Тамура се върна с двама слуги, които носеха дълъг дървен сандък. Маруме и Фукида махнаха завивката, с която бе покрит Макино, вдигнаха вдървеното му тяло, поставиха го в сандъка и го отнесоха. Сано изрече безмълвна молитва трупът да пристигне невредим в моргата на Едо, без някой да го забележи. После нареди на Тамура: