Бойд Морисън
Цивилизацията съществува благодарение на геологическото равновесие, което може да се измени без предупреждение.
Carpe diem, quam minimum credulapostero.2
1.
Ден в памет на загиналите във войните
8:41 сутринта
Капитан Майкъл Роб отвори очи и откри, че лежи на пода в кокпита. Лъхна го горещина, все едно самолетът се беше гмурнал в доменна пещ. Чуваше се воят на множество предупредителни сигнали. Кръв се стичаше от челото и пареше в окото му. Остана да лежи още секунда замаян, чудейки се какво се беше случило. След това си спомни. Ударът!
Беше се върнал току-що в кокпита, обещавайки си да не близне повече кафе до края на пътуването. Полетът от Лос Анджелис до Сидни още не бе преполовен, а това беше третото му ходене в тоалетната. Неговият втори пилот, Уенди Джейкъбс, цели двайсет години по-млада от него, се обърна, за да му се подсмихне, но нищо не каза. Тъкмо се беше насочил към своята седалка, когато откъм дясното крило на самолета проблесна светлина.
Роб си помисли, че е светкавица от бурята, над която летяха, но в този момент самолетът беше отхвърлен настрана. Все едно някаква великанска ръка го беше отместила. Той се блъсна в преградата на кабината. Главата и раменете му поеха по-голямата част от удара, който го повали на пода.
Сигурно бе изгубил съзнание за няколко секунди. Роб се изправи и избърса кръвта от окото си. Арматурното табло беше наред. Джейкъбс беше изключила автопилота и хванала щурвала, с който сега се бореше, за да установи контрол над машината. Роб се изправи на крака. Нямаше представа колко тежко е наранен, но се движеше. Това беше достатъчно.
Когато се изкатери с мъка на мястото си, той хвърли поглед на индикатора за налягането в кабината. Стрелката му сочеше нула. Експлозивна декомпресия.
Рефлексивно протегна ръка към маската, която висеше вляво от него. Годините тренировки си казаха думата. Рамото му възрази срещу движението и той изстена от болката.
— Слагане на кислородна маска! — извика Роб.
Сложи си маската и Джейкъбс го последва. В пътническата кабина маските вече бяха паднали автоматично. Наум прехвърли набързо възможностите за взрива. Терористично нападение? Ракетна атака? Взрив на резервоара? За да се декомпресира толкова бързо, някои от илюминаторите в пътническата кабина трябва да са избити. Може би дори цяла врата. Обаче самолетът още летеше, което означаваше, че фюзелажът е цял.
С внимание, съсредоточено върху връщането на контрола върху самолета, Роб нямаше време да говори с пасажерите. Стюардесите трябваше да се оправят с това. Най-доброто, което можеше да направи за пътниците, беше да свали самолета на три хиляди метра, където бе възможно да се диша без кислородни маски.
Той бутна щурвала напред и изключи алармата за декомпресия, но някаква друга продължаваше да вие. Светлинните индикатори за двигателите на дясното крило премигваха в червено, което означаваше, че и двата горят.
— Дръпни Т-образната дръжка на трети двигател — излая Роб. Потисна паниката, която долови, че прониква в тона му.
Джейкъбс дръпна дръжката и натисна бутона под нея, за да изгаси огъня.
— Т-образната дръжка на трети двигател издърпана — докладва тя. Повториха същата операция и за четвърти двигател. След като прехвърли изискуемите списъци с проверки, Джейкъбс хвърли поглед навън към десния борд, за да направи визуален оглед.
— Огънят в трети двигател угасен! Четвърти двигател го няма!
— Няма го?
— Откъснат е от стойката.
Роб изруга под нос. Неговият самолет беше 747-400, модел с най-модерната авионика. Това беше причината екипажът да се състои само от него и Джейкъбс. Благодарение на модернизацията нямаше нужда от щурман, но сега Роб копнееше за тази допълнителна помощ. Самолетът беше сертифициран да лети с три двигателя, но само с двата откъм левия борд щеше да е късмет, ако успеят да се задържат във въздуха.
Обърна се към Джейкъбс. Лицето ѝ беше пепеляво, но с изцяло професионално изражение.
— Подай сигнал за беда! — нареди Роб.
Джейкъбс кимна, защото разбираше последствията. Дори някой да чуеше радиосъобщението, нямаше да има голямо значение. Най-доброто, което можеха да направят, беше да съобщят местоположението си, ако се наложеше да се спуснат. Тя натисна копчето на радиостанцията.
— Помощ! Помощ! Помощ! Говори самолет на „Транс Пасифик“, полет 823. Падаме. Падаме. Изгубихме двигатели три и четири. Нашето местоположение: сто и двайсет километра, 245 градуса от радиофара в Палмира.
1
Уил Дюрант — американски писател, историк и философ. Най-известният му труд е единайсеттомната „История на цивилизацията“, публикувана между 1935 и 1975 г. — Б.пр.