Вътрешността беше също толкова спретната и функционална като външността. Рецепция с места за сядане посрещаше посетителите, а до нея се намираше малка конферентна зала.
Рецепционистката Джули днес имаше свободен ден като повечето от останалите служители. Кай вдигна листа, който лежеше върху плота на рецепцията, за да се запознае с подробности за групата ученици, която тази сутрин щеше да направи обиколка на центъра. По програма трябваше да дойдат в 9, но още не бяха пристигнали.
След ужасяващата катастрофа заради цунамито в Югоизточна Азия подобни обиколки станаха още по-популярни. Много хора дори престанаха да използват думите „приливна вълна“. Мнозина учени се дразнеха от използването им, защото цунами няма нищо общо с приливите. На японски цунами означава „пристанищна вълна“, но то нямаше много общо и с пристанищата, затова Кай не можеше да разбере защо други учени се ядосваха на хората, които ги наричаха приливни вълни. Цунами беше научно приетият термин и Кай беше благодарен, че е станал част от лексикона, така че да не се налага да пилее толкова време да поправя гостите.
Когато Джули беше планирала обиколката за Деня в памет на загиналите, Кай беше малко изненадан, че училището иска да прави нещо, което не е свързано с пясък и прибой. Тогава тя му каза, че групата ученици е от Япония — една от страните, покривана от ПЦЦТК, затова посещението беше логично. Кай си помисли, че Денят в памет на загиналите е добър за обиколка на центъра, защото щеше да е спокоен, а неговите административни задачи — леки.
Той прегледа листа. Дванайсет осмокласници от Токио, съпровождани от учител, който говори английски. Разполагаха само с 30 минути за обиколката, защото бяха планирали цял ден да разглеждат забележителности. Образователните обиколки на ученици от Япония бяха нещо съвсем обичайно и те се опитваха да приемат колкото може повече, защото такива връзки улесняваха разбирателството с хората, които при възможна криза щяха да предупреждават.
Тези деца може би искрено ще се заинтересуват от онова, което имам да казвам, помисли си Кай. Понякога попадаше на група американски ученици, които скучаеха и ужасно искаха да се махнат колкото може по-скоро. Кай също бързаше да завърши подобни обиколки.
Остави листа на плота и потупа Билбо.
— Хайде да видим какво става.
Следвайки кучето, Кай се качи по няколкото стъпала, които водеха в помещението за анализ на данните, претъпкано с най-модерни компютри и оборудване със сеизмични сензори. На две от стените висяха големи карти на Тихия океан. Тъй като новинарските медии често знаеха повече от тях, телевизорите в двата края на помещението бяха непрекъснато включени на Си Ен Ен. Кай и колегите му прекарваха по-голямата част от своето време в това помещение. Още по-нататък в задната част на сградата се намираха индивидуалните работни кабини и малкият кабинет на Кай.
Обикновено Джордж Хънтли и Мери Грейсън, двамата най-млади геофизици, щяха да са зад компютрите в другия край на помещението. На Кай не му трябваше много време да осъзнае, че двамата са започнали връзка, и последното, което чу, беше, че са си взели свободен ден, за да отидат заедно на сърф на Северния бряг.
Трима от останалите учени вече бяха заминали, за да участват през тази седмица в конференцията в Сан Франциско, оставяйки центъра с известен недостиг на служители.
Кай намери Реджи приведен над един компютърен монитор, докато предъвкваше сандвич с яйчена салата. Празната опаковка на втори сандвич лежеше до него. Когато Реджи чу ноктите на кучето да потропват по балатума, вдигна глава.
— Благодаря, че се присъедини към нас в тази хубава сутрин — поздрави го той. — Помислих си, че може би днес ще се чупиш.
Кай кимна към сандвича на Реджи, който вече беше наполовина по-малък.
— Има ли време в денонощието, когато не ядеш?
— Ей, не искам да съм кльощав като теб.
Нямаше такава опасност. Реджи Пона, мъж като планина, който беше играл като защитник в отбора по американски футбол на „Станфорд“, вероятно тежеше около 135 килограма. Освен това беше един от най-умните геофизици, които Кай беше срещал. По рождение самоанец, си беше плащал престоя в колежа с игра на футбол, за да постигне истинската си цел да стане учен. Реджи със сигурност не отговаряше на стереотипа за гийк8. Освен това беше много шумен.
Реджи отхапа парче от яйчения сандвич и продължи да говори:
— Помислих, че може да отидеш със своите приятели на плажа. Между другото, Тереза е много готина.