— Рейчъл, ехо, там ли си?
Никакъв отговор. Може би шумът на хеликоптера беше скрил този отговор. Той затвори вратата, изтича два етажа по-надолу и отново опита.
— Рейчъл! Къде си? Има ли някой там?
Все още никакъв отговор. Ако Рейчъл беше оцеляла, вероятно в момента се качваше по стълбите. Ейдриън отвори вратата към покрива.
— Макс, пилотът каза, че има още много хора за спасяване. Иска веднага да излети.
С дълбока въздишка Макс затича обратно нагоре, излезе на покрива и заедно с Ейдриън се качиха на хеликоптера.
— Какво стана с Рейчъл? — попита Ейдриън.
— Не знам. Може да е била застигната от цунамито. Не трябваше да я пускам да слиза долу. Можем да тръгваме. Тук няма хора.
Излетяха, оставяйки празния покрив зад себе си.
Когато Кай видя съсипания автомобилен крик, беше направо съкрушен. Това означаваше, че отново трябва да слязат на улицата, за да намерят друг. Разбира се, нямаше гаранция, че пак ще успеят, и пак щяха да страдат от дефицит на време да се върнат тук и да освободят Брад и Мия, преди сградата да рухне или да дойде трета вълна.
Сега водата беше достигнала своята най-голяма дълбочина. Кай почувства, че тя спира своя ход навътре в сушата и започва неизбежното отдръпване обратно, откъдето беше дошла. Заляла беше Хонолулу с дебел 45 метра воден слой за по-малко от три минути.
Кай почувства, че нещо го дърпа. Оказа се Лани. Тя сграбчи ръката му с водолазното фенерче и я насочи към крика. Очевидно не знаеше, че той вече го е видял.
Обърна фенерчето към собственото си лице и кимна, за да разбере тя, че той знае. Тогава обаче Лани направи нещо напълно неочаквано: потупа спасителния плот, а след това посочи Кай.
Той поклати глава, защото реши, че иска да използва плота, за да се издигнат на повърхността. Тя насочи фенерчето към себе си и започна да прави жестове с ръце, все едно надуват плота. След това посочи гредата и се престори, че я повдига.
Разбира се! Да, децата ги бива да мислят извън шаблона. Кай се беше фиксирал толкова много върху намереното първо решение, че дори не беше направил опит да потърси други. Тя не предлагаше да използват плота като лодка, а като крик.
Той вдигна ръка и започна да кима. Трябваше му минута да обмисли дали ще се получи. Плотът беше свързан с патрон, напълнен с въглероден двуокис, така че да може за секунди да се надуе. Сега насочи лъча на фенерчето към него. Там пишеше, че може да побере осем човека. На повърхността това означаваше 725 килограма водоизместимост. А под водата — поне двойно. Ако бъде поставен на подходящото място, може би ще успее да повдигне проклетата греда.
Този план обаче криеше и големи рискове. Първо, щяха да разполагат само с един опит. Ако не бъде разположен както трябва, плотът щеше да се надуе, да изскочи от мястото си и да бъде отнесен от водата извън сградата. Второ, нямаше гаранция, че няма да се пръсне, ако бъде заклещен под гредата. И още нещо: скоростта на надуване не можеше да се контролира. Щом Кай дръпне скобата на патрона, плотът ще се надуе докрай. Ако гредата се изплъзне или плотът се пръсне, тя можеше да падне върху всеки от тях, включително Брад и Мия. Да, щяха да поставят късмета си на изпитание.
Водата задърпа Кай към океана. Отливът на цунамито беше започнал. Оставаха им само няколко минути, преди водата да спре да изтича обратно в залива и да ги остави заседнали тук. Щом тя се оттече, плотът вече няма да върши работа. Ако щеше да прави опит да повдигне гредата с него, трябваше да се захваща.
Постройката скърцаше заради сменящата се посока на движение на водата, подсказвайки, че ѝ остават само няколко минути живот. Нямаше да издържи до идването на третата вълна. Плотът беше единствената им възможност. Кай трябваше да се възползва от нея, за да могат възможно най-бързо да излязат от сградата веднага след отдръпването на водата.
Той извади водолазния нож и внимателно сряза въжето, завито около спасителния плот, като внимаваше да не го пробие. Дори дупка с диаметъра на карфица щеше да провали техния опит.
Отне му около минута, за да го среже. По това време тегленето на водата се беше усилило и Кай не очакваше, че ще успее лесно да освободи плота. Изпусна го и той за малко щеше да отплува.
Лани го беше наблюдавала и моментално реагира, протягайки се да хване плота. Кай прибра ножа обратно в канията и го взе от нея.
Гредата беше хоризонтална, като двата ѝ края влизаха в гипсокартона и зидарията под него. Изглежда взривът беше изтръгнал гредата от нейните заварки, но краят, който беше най-близо до Кай — откъм разрушената отвън сграда — не оставяше свободно място между Брад и стената. Това означаваше, че той трябва да сложи плота под онази част от гредата, която гледа към океана.