Тази страна на гредата обаче беше извън неговия обсег.
Кай реши, че ще успее да обясни какво планира с жестове, така че всички да са готови. Но нямаше чак такова доверие в своите жестомимични умения да обясни на някого другиго къде да сложи плота. Затова щеше да се наложи да се отвърже и сам да го направи.
Той потупа Брад по рамото и му показа плота. След това се жестове му обясни, че трябва да е готов да се измъкнат с Мия, щом плотът повдигне гредата. Брад му отговори с вдигнат палец. Кай реши, че жестът показва желанието му да се измъкне изпод проклетото нещо.
Тереза и Том бяха най-близо до мястото, където Кай искаше да подпъхне плота, затова той им показа със знаци да го хванат за краката. Водното течение започна да се усилва и той се страхуваше да не го повлече навън в океана, ако не бъде подсигурен по някакъв начин. Не искаше да отделя специално време да се връзва наново, щом се озове на мястото.
Сряза въжето и точно когато се готвеше да се оттласне напред, осъзна, че маркучът на водолазната бутилка няма да стигне до мястото, където трябваше да отиде. Сега, когато беше срязал въжето, трябваше да продължи без въздух. Тогава видя, че Тереза едва достига до неговия маркуч. Кай ѝ предложи да си разменят регулаторите и тя кимна. Поеха дълбоко дъх и го направиха.
Сега, когато Том и Тереза го държаха за глезените, Кай загреба към другия край на гредата, като внимаваше да не изпусне плота. Оттичането продължаваше да се усилва и водата го дърпаше все по-силно за дрехите. Оставаха само няколко минути. Трябваше бързо да свърши с това.
Регулаторът, завит към водолазната бутилка, рязко издърпа главата му назад, когато му оставаше само половин метър до мястото, където смяташе, че плотът ще е на безопасно място, докато се надува. Трябваше да го държи, докато се надува, за да не изскочи оттам. Нямаше как да го направи, ако не остави водолазната бутилка.
Кай си пое за последен път въздух и изплю мундщука на регулатора. Издърпа се успоредно на стената, бутна плота на място и дръпна скобата на патрона.
Разнесе се шум от излизащ под налягане газ. Плотът започна да се надува несиметрично в единия си край, този към Кай, докато другият продължаваше да бъде плосък. Трябваше да го избута още навътре или всичко щеше да се окаже напразно.
Той притисна рамото си в стената и започна да бута с дясната си ръка, докато плотът не се озова точно под гредата. С водолазното фенерче, вързано за китката му, Кай успя да види, че той започна да се сплесква, щом стигна до тежката стомана над него.
Първоначално нищо не помръдваше. Ако Кай не беше вече затаил дъх, сега щеше да го направи. И тогава чудото се случи: гредата изскърца и започна много бавно да се движи. Кай нямаше представа колко трябва да се повдигне, за да може Брад и Мия да се измъкнат, затова продължи да следи плота да не би да се измъкне. Не че можеше да направи нещо, ако той наистина изскочи.
Докато плотът продължаваше да се надува, гредата се издигаше все по-нагоре, насочвана от среза в стената, която беше направила. Когато се повдигна около 30 сантиметра, чу сумтене откъм Брад. Той се напъваше да се измъкне.
Кай беше останал почти без въздух, но вече си беше свършил работата. Сега течението на отдръпващата се вода беше толкова силно, колкото при идването на цунамито. Той се върна с труд обратно при Том и посегна за регулатора. Опипа наоколо за водолазната бутилка и проследи маркуча с ръка до мундщука. Пъхна го в устата си и точно когато вече не можеше да задържа дъха си, натисна бутона, за да пусне въздуха. Чист, сух въздух изпълни неговите дробове.
Кай си пое няколко пъти дълбоко дъх, като се държеше с една ръка за водолазната бутилка. Том го беше хванал за надлакътницата със здравата си ръка. Но преди Кай да успее да се хване за неговото въже, голям отломък го удари по пътя си навън от сградата. Кай не можа да каже какво беше, може би къс от стената, който се бе откъснал след размърдването на гредата. Улучи го в задника и ударът беше достатъчно силен, за да го изтръгне от ръката на Том. Тялото му се завъртя, а регулаторът се изтръгна от устата му. Кай щеше да бъде отнесен в океана, докато още беше на 5 метра под водата.
Заради водопада, който се изливаше през люка за аварийни случаи на асансьора, кабината бързо се пълнеше. Точно когато Рейчъл и Джери най-накрая успяха да хванат майка му Дорис за ръцете, нивото на водата започна да спада. Те задърпаха внимателно и с общи усилия успяха да измъкнат жената върху покрива на кабината.