— Добре ли сте? — попита Рейчъл.
— Да, добре съм — отговори Дорис, дишайки тежко. — Само да си поема дъх. — Краката ѝ още висяха в люка на асансьора и пречеха да стигнат до Шийла, която пляскаше в мрака на кабината.
— Измъкнете ме оттук!
— Мамо, дръпни си краката — каза Джери.
— Добре, но съм на 78. Разбираш ли?
— Знам. Не ни позволяваш да го забравим и за час.
Дорис най-накрая измъкна краката си да не пречат и Рейчъл и Джери се протегнаха през люка. Въртящата се вода беше отнесла Шийла на една страна.
— Ела насам — каза Рейчъл. — Там не можем да те стигнем.
Водата от асансьора бързо се изливаше. Шийла трудно преплува разстоянието до чакащите им ръце, но не можа да намери опора у Джери. Кабината се наклони от тежестта на водата вътре, която не се оттичаше толкова бързо, колкото тази отвън.
Рейчъл, чиито ръце бяха хлъзгави от водата и потта, едва не изпусна Шийла, която риташе с крака и това правеше удържането ѝ още по-трудно. Шийла най-накрая успя да се хване за ръката на брат си. Обаче водата вече не поддържаше значителното ѝ тегло и тежестта ѝ заплаши да свали Рейчъл и Джери при нея в кабината.
— Пейдж — изръмжа Рейчъл. — Бързо слизай тук! Имаме нужда от твоята помощ!
— Не! Децата ми!
— Моля ви — намеси се Дорис. — Тя ми е дете!
— Пейдж! Ще я изпусна!
— Добре де, добре! — Пейдж се спусна от 16-ия етаж и легна върху покрива на кабината. Стисна част от ръката, която Рейчъл държеше, и двете задърпаха. Шийла тежеше поне 115 килограма и макар че я дърпаха трима, бяха на път да я изпуснат.
Продължиха да я вдигат, докато ръката ѝ не се изравни с ръба на люка.
— Хвани се! — нареди Рейчъл.
— Опитвам се — отговори Шийла, докато кашляше и плюеше солена вода.
Тя успя да се хване с двете си ръце, позволявайки на тримата да нагласят наново захвата си. Когато я издърпаха като някаква огромна риба тон, на Шийла започна да ѝ се повдига и тя повърна на покрива.
После регулира дишането си, докато другите с въздишки на облекчение се изправиха да си починат. Макар асансьорната шахта да беше широка три кабини, никоя от другите две не се виждаше в мрака. Водата извън асансьора се беше спуснала до равнището на 15-ия етаж и спадаше бързо, но асансьорната кабина още беше наполовина пълна. Откъм релсите на асансьора се чу още едно металическо скърцане и кабината се разклати. Рейчъл видя количеството вода в нея и осъзна, че е време да се махат от покрива на асансьора.
Тъй като участваше във всички проверки на хотела, Рейчъл знаеше, че асансьорите в „Гранд Хаваян“ могат да издържат тежест от 1087 килограма. Сега, когато половината асансьор беше пълен с вода, тя сигурно добавяше стотици килограми към масата на петимата души на покрива му. Вместо 12 пътници, за издържането на чиято тежест беше конструиран, сега понасяше маса, равностойна на 80 души — повече от шест пъти над конструктивните възможности.
Рейчъл се изправи и сръчка Джери, за да му посочи отворената към фоайето асансьорна врата.
— Качи се и излизай! — извика тя. Но другите само я изгледаха объркано, преди болта, който държеше въжето на асансьора, да се скъса.
Аварийните спирачки на кабината веднага се задействаха, но не и преди кабината да пропадне три метра и да се блъсне във водната повърхност.
Тласъкът запрати Шийла и Дорис върху повърхността на покрива. Пейдж полетя към аварийния люк, но успя да се хване за края му, за да не падне вътре.
Рейчъл и Джери, които стояха най-близо до края на покрива, паднаха заднешком от асансьора във водовъртежа на оттичащата се от шахтата му черна вода.
43.
11:55
17 минути до идването на третата вълна
Бързото течение на водата повлече Кай към вратата на апартамента, гледаща към океана. Той замаха с ръце, надявайки се да успее да се хване за нещо. Диво подскачащият лъч на фенерчето освети прелитаща край него врата. Докато се търкаляше по коридора, ръката му се плъзна по входа на противоположния апартамент. Той успя да се извърти и да се вмъкне, забивайки ръце в ръба на касата.
Спря на място, но все още нямаше въздух. Разполагаше с по-малко от две минути преди дробовете му да поискат кислород.
Помисли си дали да не се опита да изплува обратно до водолазните бутилки, но скоростта на течението сигурно беше над 20 възела. Единственото, което можеше да направи, бе да се държи здраво. Отломки го удряха по главата, но той се беше съсредоточил само върху отслабващия си захват за касата на вратата.