Внезапността на случилото се беше изненадала Лани и тя бе вдишала вода. В борбата си за въздух беше изплюла мундщука на регулатора. Лицето ѝ беше синьо и тя не дишаше.
Дъщерята на Кай, неговото единствено дете, умираше.
Водата се пенеше и въртеше, докато спадаше в асансьорната шахта. След миг объркване и парализа Рейчъл се ориентира и заплува към повърхността. Когато изскочи над водата, извика. Погледна нагоре и видя Пейдж и Шийла да надничат над ръба на покрива на кабината. Вече бяха на 6 метра от нея и тревожно бързо се отдалечаваха. Докато самата тя се отдалечаваше от светлината, която падаше от отворената асансьорна врата на 15-ия етаж, мракът започна да се сгъстява.
— Рейчъл, добре ли си? — извика Пейдж отгоре.
— Да, добре съм — отговори Рейчъл. — Къде е Джери? Джери! — Тя се завъртя, за да го намери.
— Виждаме само теб. Може би е някъде под нас.
— Не мога да го видя!
Рейчъл заплува из шахтата, опипвайки под водата за него. Кракът ѝ се отърка в нещо, което после изчезна.
— Мисля, че го докоснах! — извика тя нагоре.
Още гласове се присъединиха към този на Пейдж.
— Джери! Джери!
Рейчъл се гмурна под водата, но не можа нищо да види заради липсата на светлина. Тя започна да опипва в мрака и накрая ръката ѝ попадна върху тяло. Беше Джери. Рейчъл зарита с крака и го извлече на повърхността.
Той беше замаян, но в съзнание. Изстена и зацапа с ръце и крака, успявайки да държи глава над водата.
— Намерих го! — извика Рейчъл.
— Слава богу! — извика някой в отговор.
— Няма достатъчно светлина, но мисля, че има срез на главата. Трябва да се е ударил в нещо, когато паднахме. — Тя го разтърси. — Джери, чуваш ли ме?
Той обърна очи, сякаш се готвеше да изгуби съзнание. Рейчъл му удари плесница.
— Джери, събуди се! Стегни се, човече!
Това привлече вниманието му, но успяваше да плува само кучешката. Бяха все още в средата на шахтата, на около три метра от всяка стена.
— Откъде идва тази светлина? — извика Пейдж, която сега беше на повече от девет метра над Рейчъл.
Рейчъл погледна надолу, за да види какво иска да каже Пейдж. Изпод тях започна да прониква призрачна светлина. Изглежда идваше от едната страна на шахтата. В този момент Рейчъл изведнъж разбра какво е това.
— О, боже! Някоя от асансьорните врати е поддала. Джери, трябва да се хванем за нещо, защото иначе водата ще ни отнесе извън хотела!
Макар асансьорът, в който намери Джери, да беше експресен, останалите два до него не бяха, затова част от шахтата имаше врати на всеки етаж под тях.
Рейчъл задърпа ризата на Джери. Той започна да маха тромаво. Тягата към отворената врата се засилваше. Единственият им шанс беше да се доберат до стълбата за аварийни случаи в шахтата, преди водата да ги отнесе през асансьорната врата и прозорците на фоайето. Като съпруга на учен, който се занимава с цунами, Рейчъл беше разбрала достатъчно, за да знае, че ако вълната те завари в открито море, смъртта ти е сигурна.
Ако беше оставила Джери, щеше лесно да се добере до стълбата. Но нямаше да го направи, защото сам не би оцелял.
Светлината не беше силна, но достатъчна, за да види, че от отворената асансьорна врата ги дели само метър. Рейчъл зарита с крака, замахна с една ръка към стълбата и успя да се хване за нея. Ризата на Джери се опъна от усилието, но той също зарита и накрая успя да се хване за една от пречките точно в мига, когато водата около тях започна да се излива през вратата.
Те се закрепиха на стълбата, докато водата бушуваше с рева на водопада Ниагара.
— Добре ли сте? — извика отгоре Шийла.
— Живи сме! — В тяхното положение това не беше малко.
След още няколко секунди водата се оказа в равновесие с отворената врата и частта, която беше в повече на този етаж, се плисна обратно в шахтата. Сега Рейчъл можа да разчете номера на етажа на задната част на вратата.
— Намираме се на единайсетия етаж!
— Можеш ли да се изкатериш обратно?
— Джери трябва да извади голям късмет, за да може да се изкачи. Налага се да слезеш, за да ми помогнеш с него. Джери, дръж се!
Той кимна замаяно. Не беше в състояние да направи нещо повече, освен да чака тук.
На другите отне няколко минути да излязат във фоайето на 16-ия етаж и да слязат по стълбите до тях.
Джери започна бавно и тромаво да се спуска по аварийната стълба, насочван от Рейчъл. От отворената врата се показаха ръце, които го подхванаха и дръпнаха вътре във фоайето, където той рухна на пода пред асансьорите.
Рейчъл изпълзя изтощена и също седна на пода, за да си поеме дъх.