Погледна към Пейдж, която утешаваше децата си.
— Пейдж — каза тя между две вдишвания, — съжалявам за Бил.
— Така и трябва.
— Какво?
— Ти си виновна! — отговори Пейдж, съскайки. — Ако не беше ти, аз никога не бих се съгласила да минем по разнебитения мост. Само да си бяхме останали от другата страна, още щеше да е жив!
— Пейдж, аз…
Чу се силен пукот откъм френския прозорец във фоайето пред асансьорите, който гледаше към кулата „Акамаи“. Това, което започна като пукане и стържене, се превърна в какофония от скърцащ метал и трошащ се бетон, която заглушаваше звука от носещата се бързо вода.
Всички с изключение на Джери се втурнаха към прозореца, за да видят какво става. Прах започна да изскача от цялата сграда, докато шевовете ѝ се пукаха. Тази сцена беше позната на всички, които бяха гледали по телевизията случващото се на 11.09.2001 г.
Рейчъл се обърна към другите и изрева:
— Назад!
Завлякоха Джери в края на фоайето, докато пред очите им кулата „Акамаи“, отслабена от сблъсъка с баржата „Уестърн Сий“, рухна в купчина отломки. С ужас гледаха сградата, която само преди час беше изглеждала толкова здрава — буквално неразрушима, конструирана да издържа ветрове с ураганна сила, модерна и отговаряща на съвременните технически постижения, да се разпада пред техните очи. А най-лошото от всичко беше, че тя беше кула близнак на тази, в която се намираха.
44.
Обед
12 минути до идването на третата вълна
Само преди три часа най-големият проблем на Кай беше, че е объркал плановете им за вечеря. Тогава си мислеше, че този пропуск ще съсипе един иначе съвършен празник. Сега закопня времето му да е изпълнено с подобни дреболии.
Отпусна се на колене, за да обхване с длани главата на Лани, а ужасът му се усили, когато видя, че от устата ѝ бликна вода. Започна да изпада в паника.
— Тереза, какво да правя? — изплака той с глас, в който отчаянието граничеше с истерия.
Несъзнателно дръпна надолу тениската на Лани, защото се беше вдигнала прекалено високо. Този незначителен жест да защити достойнството ѝ само подчерта неговата безпомощност. Въпреки висшето образование и научната си работа никога не си бе направил труда да научи как се оказва кардиопулмонарна първа помощ.
— Срежи въжето ми! — извика Тереза, която се мъчеше да развърже възлите, но не успяваше.
Кай сряза основното въже, което я свързваше с гредата, без да се погрижи и за витките през нейните гърди.
Тереза се наведе над Лани и потърси пулса ѝ.
— Откога е в безсъзнание?
— Не знам. Беше добре, преди да отида в другия край, за да надуя плота. Две или три минути. Може и по-малко.
— Знаех си, че нещо подобно ще се случи — каза Брад с прегракнало от напрежение гърло.
— Млъкни! — озъби му се Кай. Той го посочи с ножа. Нямаше време за неговата паника, нито за своята. — Свърши нещо полезно.
Брад взе ножа и се зае да срязва своите и на останалите въжета.
— Има пулс — обяви Тереза, — но е много слаб.
Тя наклони главата на Лани назад и почисти устната ѝ кухина, за да е сигурно, че нищо не запушва гърлото на момичето. След това завъртя главата ѝ настрана, за да изтече и останалата вода. Щом това се случи, Тереза се наведе и започна да ѝ прави изкуствено дишане уста в уста.
След две дълбоки вдъхвания отново обърна главата на Лани и започна да натиска гърдите ѝ, изтласквайки още вода.
— Погълнала е много вода. Трябва да я изкараме.
Кай беше развалина. Нищо не можеше да направи. Никога не се беше чувствал толкова безполезен. Просто държеше ръката на дъщеря си и повтаряше нейното име.
— Лани! Хайде, моето момиче. Чуваш ли ме? Събуди се!
Внезапно Тереза се дръпна назад.
— Изгубих пулса ѝ!
Но вместо да стовари юмрука си върху гърдите на Лани, както Кай беше виждал по телевизията, тя внимателно постави длан върху гръдната ѝ кост и започна да я натиска ритмично и силно, но предпазливо. След всеки петнайсет удара тя вдъхваше два пъти в устата на Лани.
— Хайде, Лани! — пухтеше Тереза, докато натискаше. — Толкова преживяхме!
Кай почувства как от очите му започнаха да се ронят сълзи, които се смесваха със стичащата се от косата му солена вода.
— Лани, моля те! — каза той. — Не ми причинявай това! Не ме оставяй!
Сякаш в отговор на молбата му Лани издаде леко хриптене. Очите ѝ трепнаха и се отвориха. Закашля се леко, но кашлицата се превърна в давене. Тя се обърна, зяпайки за въздух. Въпреки това Кай беше щастлив, че я вижда да се дави от кашлица, защото бе жива!