Част от морската вода беше попаднала в стомаха ѝ. Между пристъпите на кашлица, повърна около литър течност. Когато престана да кашля, Кай я изправи да седне и сложи ръце на раменете ѝ.
— По-добре ли си? — попита той.
Тя кимна.
— Какво се случи? — Гласът ѝ още беше силно прегракнал и опитът да говори предизвика друг пристъп на кашлица.
Кай избърса устата ѝ с крайчето на ризата си.
— Нещо е срязало кислородния маркуч. Вместо въздух си вдишала морска вода.
— Плотът свърши ли работа? — попита тя.
— Точно както ти предвиди. Толкова се гордея с теб. — Кай я прегърна, наслаждавайки се на топлината, която само преди минути бе изчезнала от нейната кожа.
— Ще се оправи — успокои го Тереза. — Трябва да се погрижим да не хване пневмония заради морската вода в дробовете.
След това насочи вниманието си към своята дъщеря. Мия се държеше за десния крак, но като изключим него, изглеждаше здрава.
— Слава богу, че успяхме да ви измъкнем — каза Тереза, докато я прегръщаше. — Как е кракът ти?
— Боли. Счупен ли е?
— Дай да видя. — Тереза започна нежно да го опипва. — Не напипвам нещо счупено. Можеш ли да си движиш пръстите на краката?
Мия опита и кимна. Направи същия опит с глезена. Когато стигна до коляното изскимтя и дори извика.
— Изглежда в коляното ти има скъсана връзка. Каквото и да е, ще имаш нужда от помощ при ходене.
— Вижте, не искам да съм лош пророк — каза Брад, гледайки Кай, — но в момента се намираме в най-голямата игра „Дженга“18 на света. Да се махаме оттук.
Беше прав. Жилищната сграда беше опасна. Можеше всеки момент да се срути.
— Ти — Кай го посочи — ще носиш Мия. — След това отряза непромокаемата торба от въжето и я прехвърли през рамо. — Лани, можеш ли да вървиш?
— Ще се справя.
Кай се зарадва на нейната смелост, но не мислеше, че сама ще стигне далеч. Вероятно дробовете я боляха от вдишаната вода, а отломките вън нямаше да улеснят тяхното придвижване.
— Добре, да вървим.
Излязоха в коридора, когато Кай чу стържене зад гърба си. Спасителният плот, който беше пъхнал под гредата, се изплъзваше бавно със смазвани от водата страни. Най-накрая изскочи изпод гредата и заподскача из помещението, преди да изхвръкне през разбитата стена и през перилата на балкона.
Всички се засмяха на глупавото представление, но спряха, когато чуха един по-заплашителен звук, идващ от всички страни.
— Тичайте! Бързо! — извика Кай.
Водейки Лани за ръка, той се втурна надолу по стълбите, като постоянно се хлъзгаше по тинята, останала след водата. Няколко пъти се подхлъзна, но успя да си върне равновесието, хващайки се за останките от перилата.
Когато стигнаха до площадката на третия етаж, Кай чу Том зад него да се стоварва на пода. Обърна се и го дръпна да се изправи.
— Давай!
Докато тичаха надолу, скърцането на сградата се усили и Кай разбра, че не им остават повече от няколко секунди. Щом стигнаха първия етаж, той и Лани скочиха през отвореното пространство, където преди имаше прозорци, и затичаха натам, където лежаха най-малко отломки — към брега.
Кай погледна през рамо, за да се увери, че всички го следват. Нямаше да позволи на никого да изостане. Брад носеше Мия на гръб. Том беше пред него, а Тереза го следваше отблизо. С крайчеца на очите си Кай видя как жилищната сграда се килна под странен ъгъл. Лани тичаше твърде бавно, затова я взе на ръце като бебе и хукна с все сили да пресече авеню „Калакауа“.
Зад тях се чу оглушителен пукот на късащи се стоманени трегери и Кай почувства въздушна вълна да го блъска в гърба. Хвърли се върху пясъка на Уайкики, сега покрит с лигава тиня, и прикри Лани със своето тяло. Излетели парчета от разпадащата се сграда се посипаха по гърба му, но нищо по-голямо от камъче не го улучи.
Когато шумът заглъхна, той се изправи. Гърбът и главата му бяха покрити с фин прах, който беше залепнал по мократа му кожа. Вместо сградата, в която бяха допреди няколко секунди, видя единствено облак прахоляк и купчина развалини. Цялата десететажна жилищна сграда „Сийсайд“ се беше превърнала в купчина отломки, не по-висока от 6 метра.
Кай седна на пясъка и започна да оглежда сега вече непознатата околност. През 30-те минути, откакто бяха влезли в „Сийсайд“, пейзажът на Уайкики значително се беше променил. Разбити постройки осейваха улиците като смачкани кутийки от бира. От други сгради бяха останали само скелети, оголени от своя пълнеж. Огромни купчини боклуци се бяха заплели в планините от отломки, които някога са били хотели и жилищни сгради.
18
Игра, в която целта е да се построи колкото може по-висока кула от дървени плочки, като играчите последователно вадят плочка от кулата и я надграждат, докато не се срути. — Б.пр.