Макар да липсваха известните забележителности, очертанията на планините зад тях бяха познати. Кай ги разпозна, защото това беше мястото, където бяха излезли на брега с джетовете. Разбира се, те бяха изчезнали.
— Добра работа, Кай — похвали го Брад, докато изстискваше водата от мръсната си тениска. — Върнахме се на мястото, откъдето тръгнахме.
45.
12:04 след обяд
8 минути до идването на третата вълна
Джери беше изгубил съзнание. Раната на главата му се оказа по-сериозна, отколкото Рейчъл си беше помислила в началото. След като прекараха няколко минути в опити да го свестят, решиха да се опитат да го носят нагоре по стълбите. Заради теглото му бяха нужни усилията на трите — Рейчъл, Пейдж и Шийла — за да го влачат надолу по коридора и да го носят след това нагоре по стълбите. На всяка площадка спираха за по 30 секунди да си поемат дъх. Бяха успели да се изкачат само един етаж, а им оставаха още 12.
Докато го носеха, Дорис занимаваше децата, като им разправяше за себе си и своите деца. Фамилията им беше Уендъл. Дорис беше овдовяла преди две години, когато нейният съпруг Хърбърт умрял от рак. Децата ѝ нямаха семейства, така че и тримата бяха дошли в Хаваи да си починат заедно. Когато било изпратено предупреждението за идващо цунами, се върнали в своята стая, както ги бяха инструктирали в началото. Когато предупреждението се сменило, Джери решил, че е най-добре да си останат в стаята.
След първата вълна осъзнали, че да останат в стаята си е лоша идея, затова се качили на асансьора, за да отидат на покрива. А щом спрял токът, заседнали в кабината. Докато слушаше този разказ, на Рейчъл ѝ стана ясно, че си рискува живота за хора, които най-безразсъдно се пренебрегнали нейните предупреждения да напуснат сградата, за да идат на по-висок терен.
Качването по стълбите беше бавно. При скоростта, с която се движеха, нямаше да стигнат на покрива, преди да е дошло следващото цунами. Обаче изборът беше или да оставят Джери, за да повикат помощ от покрива, та да може навреме да го качат, или да продължат със своите усилия. Имайки предвид интервалите между първите две вълни, Рейчъл не искаше да рискуват да го оставят, макар че тъкмо неговото невежество бе причината да се намират сега в това положение.
Докато с мъка качиха Джери на 14-ия етаж, чуха гласове от стълбището над тях, които се усилваха. Някакви хора идваха към тях.
Рейчъл се спря.
— Ехо! — извика тя.
Движението над тях спря. Видя две лица да надничат над перилата на около 18 метра над тях на 20-ия етаж. Един от непознатите помаха. След това започнаха да слизат по стълбите дори по-бързо, отколкото преди.
След по-малко от минута бяха изминали разстоянието. Двойка на около трийсетина години и нещо, щастлива, че е успяла да намери други оцелели. Те се усмихваха на Рейчъл, а широките им лица бяха яркочервени от излагане на слънце, с което очевидно не бяха свикнали.
— От покрива ли слизате? — попита Рейчъл.
Двамата се спогледаха и свиха рамене. Тогава мъжът започна да говори бързо на език, който звучеше като някой от славянските.
— О, не — възкликна Рейчъл. — Вие сте от руската група, нали? Руские?
Мъжът повтори думата и посочи жената и себе си. След това отново заговори на руски.
— Говорите ли английски?
— Нет. — Мъжът поклати глава. — Но инглиш. — Рейчъл предположи, че това е единственото, което знае на английски.
Те бяха от хотелските гости, които бяха отказали да напуснат стаите си, когато започна евакуацията. Или се бяха отделили от своята група при блъсканицата във фоайето. Какъвто и да беше случаят, те се движеха в грешната посока.
Рейчъл посочи надолу по стълбите и каза:
— Нет.
Усмивките на двойката се изпариха, а гласът на мъжа стана гневен и дори възмутен. Може би не обичаше някой да му нарежда какво да прави, особено ако е жена. Каквато и да беше причината, ръкомахаше енергично, докато сочеше надолу.
Рейчъл посочи баджа си, който все още беше закачен за подгизналото ѝ сако. На него пишеше: „Рейчъл Танака. Управител“. Отдолу се виждаше емблемата на хотел „Гранд Хаваян“. Надяваше се, че това ще ѝ спечели известно уважение.
След това посочи неподвижното тяло на Джери и с жестове показа, че имат нужда от помощ. Мъжът, който беше доста плещест, кимна и хвана едната му ръка.
— Чудесно, значи ме разбрахте. — Тя се обърна към руснака. — Благодаря. Спасибо.
След това хвана един крак, а Шийла другия. Вместо да продължат нагоре обаче, мъжът се завъртя и поиска да тръгне надолу. Рейчъл веднага пусна крака на Джери, хвана мъжа за ръката и поклати глава.