Выбрать главу

— Не!

Пейдж хукна нагоре и Рейчъл я последва. Срещнаха го на площадката към 23-тия етаж. Очите му бяха зачервени, а по бузите имаше следи от сълзи.

— Какво има, миличък? — втурна се Пейдж с протегнати към него ръце и започна да го оглежда за рани. — Ранен ли си?

Тайлър поклати глава.

— Какъв е тогава проблемът?

— Никого не можах да намеря — каза Тайлър между две хълцания.

— И на двете места? — попита Рейчъл.

— Честна дума. Огледах навсякъде. Няма никого.

Той извади уоки-токито, което беше останало у него, когато Рейчъл му го даде, преди да се случи произшествието с асансьора.

— Опитах и с това, но никого не можах да намеря. Съжалявам. — Момчето зарида, защото преживяното се оказа твърде много за него. — Опитах се! Съжалявам!

Пейдж го притисна към себе си.

— Скъпи, всичко е наред. Добре се справи.

— Сигурно са намерили хеликоптер.

— Защо не ни изчакаха? — попита Пейдж с жален тон.

— Не знам. Може да са решили, че сме загинали.

— Значи сме изоставени?

Пейдж беше на границата да изпадне в истерия. Рейчъл се опита да я успокои.

— Щом те са намерили, ние също можем. Просто ще им покажем, че сме тук. Освен това кой знае? Може би планират да се върнат за нас.

— Какво ще правим? Не можем да носим Джери.

— Трябва да се качим на покрива и да се опитаме да извикаме някой хеликоптер. Нищо друго не можем да направим.

Едва доловим глас започна да се носи от уоки-токито, което все още беше в ръката на Тайлър.

— Рейчъл! Рейчъл! Кай се обажда. Чуваш ли ме?

Кай беше спрял във фоайето на сградата с лодката, за да може да бръкне в непромокаемата торба. Затова спусна Лани на пода и я остави сама да върви. Докато се качваше по стълбите на жилищната сграда, отвори торбата, за да намери уоки-токито.

Когато го извади, усети, че е влажно на пипане. Огледа торбата и видя микроскопично скъсване на безшевната спойка. Вероятно беше станало, докато вълната го подмяташе. Торбата не беше мокра отвътре, а само влажна. Не си направи труда да провери албума със снимките — единственото, което беше спасил от дома си. Или беше наред, или не беше. Сега не бе моментът да се занимава с това. Най-важното беше електрониката. Кай отвори мобилния телефон. Дисплеят с течни кристали беше напукан — поредната жертва от сблъсъка с отломките. Опита да набере 911, но нямаше никакъв звук. Беше безполезен.

Кай натисна бутона на уоки-токито.

— Рейчъл! Чуваш ли ме?

Не знаеше дали сигналът стига до нея, защото единственото, което чуваше, беше пукот и съскане. Гласът, който бяха чули преди това, имаше детско звучене, затова Кай не беше сигурен дали получават сигнал от Рейчъл, или от някого другиго.

— Рейчъл! Рейчъл! Аз съм Кай. Чуваш ли ме?

Слушаше внимателно, дори се стараеше да не диша, докато се качваше. Силата на звука беше увеличена докрай. И в този момент Кай чу гласа ясно и силно:

— Кай, аз съм. Добре ли си? Как е Лани?

— Разминахме се на косъм, но е добре. Обаче Джейк, момчето, което видя в хотела, загина.

— О, какъв ужас!

— Ти как си? — попита той.

— Сега, след като те чух, съм по-добре — отговори тя, а облекчението в гласа ѝ беше направо осезаемо. — Беше доста трудно. Радвам се, че вие двамата сте добре. Когато рухна другата кула, не можах…

— Какво? Една от кулите е рухнала? Все още ли си в хотела? Мислех, че вече сте успели да се качите на някой хеликоптер.

— Имаше закъсали хора. Направо лудница. Сега отиваме на покрива. А ти къде си? Успя ли да излезеш от Уайкики?

— Не — отговори Кай. — Тук също беше лудница. На по-малко от километър сме от теб. Разбира се, цунамито унищожи всички улични табели, така че не знам къде точно се намираме, но е една бяла 30-етажна жилищна сграда. От нея стърчи кърмата на голяма рибарска лодка, ако това ти говори нещо.

— Добре, вече сме на покрива. Не съм сигурна дали виждам тази сграда. Не виждам лодка да стърчи.

— Може би от мястото, където си, не се вижда. Когато стигнем на покрива, ще ти помахам.

— Всички са напуснали хотела. Вероятно са успели да повикат хеликоптер.

— Виждаш ли някой, който можеш да повикаш?

— Виждам няколко — отговори Рейчъл, — но са твърде далеч, за да ни видят.

— Ние ще се сблъскаме със същия проблем. Има ли хора с теб?

— Да. Общо сме осем души. Включително три деца.

— Осем? Мили боже! Някой от тях има ли мобилен телефон? Аз изгубих моя, а този на Брад е с разбит дисплей.

Настъпи пауза и след това отново се чу гласът на Рейчъл.

— Да, Пейдж има телефон. Опитахме 911, но не се получи.

— Реджи ми остави съобщение малко по-рано. Можеш да опиташ да му звъннеш.