— Не!
Пейдж хукна нагоре и Рейчъл я последва. Срещнаха го на площадката към 23-тия етаж. Очите му бяха зачервени, а по бузите имаше следи от сълзи.
— Какво има, миличък? — втурна се Пейдж с протегнати към него ръце и започна да го оглежда за рани. — Ранен ли си?
Тайлър поклати глава.
— Какъв е тогава проблемът?
— Никого не можах да намеря — каза Тайлър между две хълцания.
— И на двете места? — попита Рейчъл.
— Честна дума. Огледах навсякъде. Няма никого.
Той извади уоки-токито, което беше останало у него, когато Рейчъл му го даде, преди да се случи произшествието с асансьора.
— Опитах и с това, но никого не можах да намеря. Съжалявам. — Момчето зарида, защото преживяното се оказа твърде много за него. — Опитах се! Съжалявам!
Пейдж го притисна към себе си.
— Скъпи, всичко е наред. Добре се справи.
— Сигурно са намерили хеликоптер.
— Защо не ни изчакаха? — попита Пейдж с жален тон.
— Не знам. Може да са решили, че сме загинали.
— Значи сме изоставени?
Пейдж беше на границата да изпадне в истерия. Рейчъл се опита да я успокои.
— Щом те са намерили, ние също можем. Просто ще им покажем, че сме тук. Освен това кой знае? Може би планират да се върнат за нас.
— Какво ще правим? Не можем да носим Джери.
— Трябва да се качим на покрива и да се опитаме да извикаме някой хеликоптер. Нищо друго не можем да направим.
Едва доловим глас започна да се носи от уоки-токито, което все още беше в ръката на Тайлър.
— Рейчъл! Рейчъл! Кай се обажда. Чуваш ли ме?
Кай беше спрял във фоайето на сградата с лодката, за да може да бръкне в непромокаемата торба. Затова спусна Лани на пода и я остави сама да върви. Докато се качваше по стълбите на жилищната сграда, отвори торбата, за да намери уоки-токито.
Когато го извади, усети, че е влажно на пипане. Огледа торбата и видя микроскопично скъсване на безшевната спойка. Вероятно беше станало, докато вълната го подмяташе. Торбата не беше мокра отвътре, а само влажна. Не си направи труда да провери албума със снимките — единственото, което беше спасил от дома си. Или беше наред, или не беше. Сега не бе моментът да се занимава с това. Най-важното беше електрониката. Кай отвори мобилния телефон. Дисплеят с течни кристали беше напукан — поредната жертва от сблъсъка с отломките. Опита да набере 911, но нямаше никакъв звук. Беше безполезен.
Кай натисна бутона на уоки-токито.
— Рейчъл! Чуваш ли ме?
Не знаеше дали сигналът стига до нея, защото единственото, което чуваше, беше пукот и съскане. Гласът, който бяха чули преди това, имаше детско звучене, затова Кай не беше сигурен дали получават сигнал от Рейчъл, или от някого другиго.
— Рейчъл! Рейчъл! Аз съм Кай. Чуваш ли ме?
Слушаше внимателно, дори се стараеше да не диша, докато се качваше. Силата на звука беше увеличена докрай. И в този момент Кай чу гласа ясно и силно:
— Кай, аз съм. Добре ли си? Как е Лани?
— Разминахме се на косъм, но е добре. Обаче Джейк, момчето, което видя в хотела, загина.
— О, какъв ужас!
— Ти как си? — попита той.
— Сега, след като те чух, съм по-добре — отговори тя, а облекчението в гласа ѝ беше направо осезаемо. — Беше доста трудно. Радвам се, че вие двамата сте добре. Когато рухна другата кула, не можах…
— Какво? Една от кулите е рухнала? Все още ли си в хотела? Мислех, че вече сте успели да се качите на някой хеликоптер.
— Имаше закъсали хора. Направо лудница. Сега отиваме на покрива. А ти къде си? Успя ли да излезеш от Уайкики?
— Не — отговори Кай. — Тук също беше лудница. На по-малко от километър сме от теб. Разбира се, цунамито унищожи всички улични табели, така че не знам къде точно се намираме, но е една бяла 30-етажна жилищна сграда. От нея стърчи кърмата на голяма рибарска лодка, ако това ти говори нещо.
— Добре, вече сме на покрива. Не съм сигурна дали виждам тази сграда. Не виждам лодка да стърчи.
— Може би от мястото, където си, не се вижда. Когато стигнем на покрива, ще ти помахам.
— Всички са напуснали хотела. Вероятно са успели да повикат хеликоптер.
— Виждаш ли някой, който можеш да повикаш?
— Виждам няколко — отговори Рейчъл, — но са твърде далеч, за да ни видят.
— Ние ще се сблъскаме със същия проблем. Има ли хора с теб?
— Да. Общо сме осем души. Включително три деца.
— Осем? Мили боже! Някой от тях има ли мобилен телефон? Аз изгубих моя, а този на Брад е с разбит дисплей.
Настъпи пауза и след това отново се чу гласът на Рейчъл.
— Да, Пейдж има телефон. Опитахме 911, но не се получи.
— Реджи ми остави съобщение малко по-рано. Можеш да опиташ да му звъннеш.