— Кажи ми номера.
Намираше се в разбития телефон на Брад. Кай имаше доста добра памет за цифри, но не успяваше да си припомни съвсем ясно номера, от който Реджи беше изпратил съобщението. Затова продиктува на Рейчъл три варианта, които смяташе за най-близки до истината.
— Опитай и трите. Трябва да е един от тях. Виж дали може да намери свободен хеликоптер.
— Добре, ще опитам да се свържа с Реджи.
— Рейчъл, следващата вълна може да е висока най-малко 60 метра. Стойте на покрива. Качете се колкото може по-бързо. Ако едната кула вече е паднала…
— Знам — отговори тя. — Всички видяхме как рухна. Никой не иска да остане тук по-дълго, отколкото се налага.
— Скъпа, толкова се радвам, че чух гласа ти.
— Аз също. Ще ти се обадя, след като говоря с Реджи.
Докато разговаряше с Рейчъл, Кай беше изостанал от другите, затова се разбърза и успя да ги стигне на площадката на 20-ия етаж. Той им разказа за какво си е говорил с нея, докато продължаваха да стъпват тежко нагоре по стълбите.
Когато Кай отвори вратата към покрива, очакваше да види празно пространство пред себе си, но се оказа, че една двойка стои до перилата и гледа към небето. Когато вратата се блъсна в стената, те се обърнаха. Жената беше облечена в стилен анцуг и приличаше на човек, който се надява с козметични операции на четиридесет и нещо да изглежда като на трийсет. Големият ѝ бюст опъваше горнището, а челото ѝ показваше онази характерна скованост от прекаляването с инжектирането на ботокс.
Мъжът с нея носеше лъскава копринена риза и италиански мокасини, които изглеждаха по-скъпи, отколкото хубави. Къдравата му коса беше прекалено черна за възрастта му, а жилестото му тяло издаваше човек, пристрастен към фитнеса. Той закрачи към Кай, влачейки след себе си куфар на колелца.
Кай се усмихна и каза:
— Радваме се да видим, че не сме единствените…
Мъжът го прекъсна.
— Ние дойдохме тук първи.
Усмивката на Кай се изпари.
— Какво?
— Да не си глух? Казах, че дойдохме първи тук.
Брад се изправи до Кай.
— Какво означава това? — попита той.
— Означава, че всеки хеликоптер, който кацне тук, е наш. Може да се качите, ако има място.
— За бога, хората имат деца. Поне веднъж бъди човечен.
Мъжът изгледа Лани и Мия, после каза неохотно:
— Добре, първо момичетата, после ние.
Брад посочи мъжа с пръст и попита брат си:
— Кой е този?
— Чък е моят бъдещ бивш съпруг — злъчно го представи жената. — Бяхме по магазините, когато чухме предупреждението за цунами. Геният тук реши, че разполагаме с неограничено време, за да се върнем вкъщи и той да разчисти сейфа си…
— Денис — прекъсна я Чък със заплашителен тон.
— Дори не знаех, че имаме сейф тук…
— Не им казвай това.
Брад посочи куфара.
— Е, Чък, какво има в багажа?
Чък замълча и с присвити очи изгледа Денис.
— Важни документи — отговори той със стиснати челюсти.
— Ще ви кажа какво има вътре — каза Денис, доволна да извърти номер на Чък. — Сбирката му от бейзболни топки с автографи. Бейб Рут, Мики Мантъл19. Може би цяла дузина. Но това не беше всичко, което криеше в сейфа. Когато вадеше топките, изпусна няколко снимки. На него и новото му гадже.
— Ще ми се да бях тук с нея вместо с теб — изсъска Чък на Денис. След това се обърна към Кай. — И не забравяйте: ние сме първи.
— Е, Чък — отговори той, — аз пък имам радиостанция. Ако ние успеем да извикаме хеликоптер, сте добре дошли да се качите с нас.
Кай кимна на останалите да го последват и отиде в другия край на покрива, за да са колкото може по-далеч от Чък. Натисна бутона за повикване на уоки-токито.
— До всички, които ме чуват, в капан сме на покрива на сграда в Уайкики…
Реджи Пона вече девет пъти се бе опитвал да набере мобилния телефон на Брад, но така и не успя. Остави му няколко съобщения да му звънне, но не вярваше, че са оцелели, за да ги получат. Хеликоптерът, който беше изпратил първия път за Кай, прелетя над мястото 30 минути по-късно и докладва, че сградата е напълно рухнала. Нямаше вероятност вътре някой да е оцелял.
Досега опустошенията на всички хавайски острови бяха направо невероятни дори за хора като Реджи, който беше видял последствията от Азиатското цунами с очите си. Две седмици след него беше пътувал до Тайланд и Индонезия, за да участва в документирането на разрушенията, така че ПЦЦТК да има представа какво да очаква, ако някога цунами удари Хаваи.
Изискванията към строителството в Южна Азия не бяха толкова високи, колкото в Съединените щати. Банда Аче и северният край на Суматра бяха изтрити от картата и най-много убити имаше в този район. Единствената сграда, оцеляла след цунамито, беше яка белокаменна джамия. Преди това тя се беше издигала сред стотици магазини, фирми и домове. След цунамито стърчеше сама сред равнина от кал и натрошено дърво.