— Не се тревожи. Ще изпратя някого при вас. Как се казва сградата, в която е Кай?
— Не знае имената на пресичащите се улици, нито как се казва сградата. Обаче каза, че от десетия етаж стърчи кърмата на рибарска лодка.
— Мили боже! Видях я преди няколко минути по някой от новинарските канали. Ще разбера къде се намира.
— Моля те, побързай! Остават само няколко минути до последното цунами!
— Ще бързам. Обаче, Рейчъл, това цунами не е последното.
— Какво?
— Преди около 20 минути говорих с Аляска. Кажи на Кай, че последното цунами ще дойде в дванайсет и трийсет и седем, а височината му ще е деветдесет и един метра!
От другата страна на линията се възцари мълчание.
— Рейчъл? Чуваш ли?
— Да, Реджи, само по-бързо прати някого!
Тя затвори.
Реджи излезе от офиса, за да намери полковник Джонстън. Оказа се в съседната стая и говореше по мобилния телефон. Когато Реджи влезе и тръгна към него, го затвори.
— Полковник, отново имам нужда от вашия хеликоптер.
— Господин Пона — каза онзи, докато минаваше зад бюрото си, за да си сложи куртката, все едно се готви да излезе. — Съжалявам за вашия приятел, но сградата е рухнала. Има и други хора за евакуиране…
— Току-що научих, че е жив.
Джонстън се спря.
— Какво? Къде е?
— В Уайкики.
Полковникът поклати глава.
— Господин Пона, не мога да…
— Вижте, ако не беше той, никой от нас нямаше да стои тук. Нито аз, нито вие, нито вашето семейство. Всички щяхме да сме мъртви, за бога!
— Не става дума за това. Този хеликоптер е от другата страна на Оаху. Ще му трябват най-малко петнайсет минути да се върне в „Уилър“ и да разтовари хората.
— Мамка му!
— Имаш ли толкова време?
— Не. Нямаш ли нещо друго?
— Виж, ще изпратя сигнал за тревога, но не мога нищо да ти обещая. Повечето машини нямат достатъчно гориво и базата е претоварена в опит да ги презарежда. — Обаче щом видя умолителното изражение на Реджи, добави: — Добре де, ще видя какво мога да направя. Обаче не разчитай само на мен, ами потърси и друга възможност.
— Благодаря — кимна Реджи, докато търсеше нови идеи. Видя онова, от което се нуждаеше, отвън и изхвръкна от офиса.
Лора Пимало, репортерката от Си Би Ес, която беше пуснал да влезе в ПЦЦТК, предаваше пред сградата, където беше временният офис на Реджи. За благодарност, че го бяха взели със себе си, Реджи помогна на нея и оператора да пътуват в хъмвито до базата „Уилър“, след като бяха изоставили пикапа на телевизията.
Тя, изглежда, току-що беше свършила с репортажа, защото ръката ѝ с микрофона висеше надолу, но щом видя Реджи, даде знак на оператора да включи камерата. Реджи вдигна ръце, за да я накара да спре.
— Не съм дошъл да давам интервюта — обясни той. — Имам нужда от помощ.
— Как бих могла да ви помогна?
— Имате хеликоптер на Си Би Ес над Уайкики.
— Наехме го от една туристическа фирма. Струва куп пари.
— Кай Танака се намира на покрива на сграда в Уайкики. Познавате ли репортера в хеликоптера?
— Горе няма репортер, само операторка.
— Кай намери жена си и дъщеря си. — Реджи ѝ беше разказал за Лани и Рейчъл по време на пътуването им до базата.
— Значи всички са живи? Направо не е за вярване.
— Но сега са в капан, а военните не искат да ми дадат друг хеликоптер.
— Не знам дали имам толкова голямо влияние.
— Той ви предостави материал, който никоя друга станция нямаше. А сега разполага с най-добрата история за катастрофата, която може да сподели със света.
Пимало и нейният оператор се спогледаха. Реджи видя колебанието им, но знаеше какво да каже, за да се задействат.
— Госпожице Пимало, какво би казала вашата телевизия за още един ексклузивен репортаж?
47.
12:12 следобед
Третата вълна
Няколко минути след като Рейчъл свърши разговора с Реджи, един хеликоптер, който летеше по протежение на бреговата линия, зави към тях.
— Приятелят ви действа бързо — каза Пейдж на Рейчъл.
Тя самата се изненада от постижението на Реджи и беше много впечатлена.
Машината беше от туристическите и много популярна сред гостите на хотела, искащи да видят Хонолулу от въздуха. На опашката ѝ още пишеше „Екскурзии «Уайлеа»“. Кацна на покрива на „Гранд Хаваян“ и Пейдж и Рейчъл се завтекоха към нея. До пилота седеше здрава на вид жена, която насочи срещу тях професионална камера. Рейчъл знаеше, че сигурно изглежда раздърпана след плуването в асансьорната шахта, но не ѝ пукаше какво заснема операторката, стига хеликоптерът да ги отнесе от сградата.