До този момент това беше единственото мегацунами, видяно от хора. А сега Кай гледаше дори по-голямо да се стоварва върху неговия роден щат.
Третата вълна дойде като огромен юмрук. Силата на водата надхвърляше 10 тона на 0,092 квадратни метра. Много отслабени от предишните вълни постройки нямаха никакъв шанс. Със своите 56 метра височина кулата „Алоха“ дълги години беше най-високата постройка на островите. Тази забележителност по чудо беше устояла на първата и втората вълна и Кай едва успяваше да различи нейния връх сред останалите сгради. Когато удари третата вълна, се пречупи като сламка. Хотелите „Хаят“, „Уайкики Бийчсайд“ и „Хилтън“ рухнаха и се превърнаха в купчини отломки.
— Дерил и Юнис — каза Тереза. Тя и Брад вдигнаха Мия, а Кай стоеше прегърнал с една ръка Лани. Том дойде при тях в края на покрива, но Денис и Чък се държаха настрана в другия край.
— Кои? — попита Кай.
— Двойка, с която се запознах на плажа. Казаха ми, че са отседнали в „Хилтън“. Надявам се, че са успели навреме да се измъкнат.
Кай чакаше с ужас какво ще стане, когато вълната удари „Гранд Хаваян“. Преди самия удар Лани зарови лице в гърдите му.
Цунамито, чийто гребен беше на едно равнище с петнайсетия етаж, избухна върху страната на оцелялата кула, като на места водата се пръсна на стотици метри височина. За миг на Кай му се стори, че покривът се наклони назад и той със затаен дъх очакваше рухването, но това се оказа оптическа измама.
Покривът не падна. Вълната го обгърна и продължи нататък. Други постройки също устояха на водния удар, включително много от гигантите в центъра. Повечето от тези сгради бяха предпазвани от други, които поемаха първоначалната сила на удара.
След това водата стигна до високата жилищна сграда с лодката и Кай се надяваше тя да устои на напора. Дори тук, на 90 метра височина, шумът от наближаваща вълна беше като от дузина урагани.
По пътя на водата пред постройката с лодката стояха две сгради и поеха цялата сила на удара. Първата, хотел „Сърфрайдър“, беше разнебитен от вълната и рухна на секундата. Обаче той беше свършил онова, което Кай се надяваше да направи, за да отслаби удара. Втората постройка посрещна отслабената вълна и отломките от хотела. Тя беше по-ниска от тяхната сграда, но беше здрава жилищна кооперация от лъскава стомана. Стъклата, които не се бяха строшили при предишните идвания на вълните, сега нямаха никакъв шанс.
Водата нахлу през тях едновременно в цялата сграда и изскочи от прозорците на задната страна. Присъедини се към водата, която я беше заобиколила, и двете струи удариха сградата на Кай.
Ударът не беше така силен, както при другите постройки, но в него все още имаше достатъчно енергия. Кай залитна, когато вълната се опита да подкопае основите на сградата. За разлика от жилищната сграда пред тяхната, те устояха. Когато приливната вълна стигна до 20-ия етаж малко под покрива, изведнъж цялата беше обгърната от водата.
Водата продължаваше да тече покрай тях и на всеки няколко секунди някоя от постройките рухваше, съобщавайки за своя край със забавен във времето трясък като гръмотевица, която се обажда след проблясъка на далечна светкавица.
Кай знаеше, че е само въпрос на време и тяхната сграда да ги последва.
48.
12:14 следобед
23 минути до идването на четвъртата вълна
Настроението на покрива на „Гранд Хаваян“, докато се качваха на хеликоптера, не можеше да се опише като паника, но Рейчъл усещаше, че тя наближава.
За да се уравновеси тежестта, най-дребничките трябваше да седнат отпред. Затова там се промъкнаха Хана, Тайлър и Пейдж, а Ашли щеше да се настани в скута на майка си. Пилотът Стан помогна на Рейчъл, Шийла и Пейдж да сложат на задната седалка тромавото туловище на Джери. Лора, операторката, веднага взе камерата и започна да снима в мига, в който Стан хвана едната ръка на Джери. Те сложиха Джери изправен на седалката до Дорис, която седеше най-вдясно.
Следващата, която се качи, беше Шийла. Лора изчакваше Рейчъл, но тя я бутна да влиза. Когато Лора се качи, Стан ѝ каза:
— Хвърли камерата.
— Какво? Знаеш ли колко струва?
— Не ми пука. Тежи твърде много, а на нас ни е нужен всеки грам тяга, която можем да измъкнем.
Лора недоволно свали камерата от рамо, извади касетата от нея и я подаде на Рейчъл, която стоеше отвън. Тя я сложи внимателно на покрива.
— Качвай се! — извика Стан на Рейчъл.