На екрана се виждаше карта на Централния Тих океан със синя точка, отбелязваща местоположение на 800 километра северозападно от остров Кристмас, разположен югоизточно от атола Палмира. Синият цвят означаваше, че земетресението е установено близо до земната повърхност.
— Какво е разстоянието от тук?
— Около 2000 километра — отговори Реджи. — Малко над 1200 мили.
Кай бързо направи нужните сметки наум. За всички, които се занимаваха с цунами, това беше втора природа. След като всички цунамита се движат със скорост приблизително 800 километра в час (колкото реактивен пътнически самолет) в открития океан, сметката не беше трудна. Обаче преди Кай да успее да каже нещо, Реджи му подаде разпечатка.
— Вече го имам.
На разпечатката се виждаше списък с наименования на центрове и кодовете на всички уреди за измерване на морското равнище в Тихия океан. До всеки център бяха отбелязани географските ширина и дължина, както и прогнозното време на пристигане на възможното цунами.
— От тези сметки излиза, че разполагаме с два или два и половина часа.
— Предсказвам, че едва ли ще видим промяна в прилива — обяви Реджи. — Сензорът за течението при остров Кристмас ще ни даде сигурна информация.
Кай погледна отново разпечатката. Вълната, предизвикана от земетресението, щеше да стигне до Кристмас за около 35 минути.
— Покажи ми разписанието на приливите — поиска той.
Повечето от уредите за измерване на морското равнище изпращаха данните си до сателит, който от своя страна ги изпращаше на ПЦЦТК. Макар сензорите да бяха евтини за производство и да наблюдаваха морското равнище 24 часа на ден, техният единствен недостатък беше, че изпращаха данни за равнището само веднъж на час.
Кай огледа списъка, за да намери остров Кристмас. Следващото предаване на данни трябваше да бъде само пет минути след очакваното достигане на вълната дотам.
— Покажи ми картата на земетресенията — поиска отново той.
Реджи кликна една икона и около синята точка на картата се появиха цветни точки. Цветните кръгчета показваха сеизмичните събития из Тихоокеанския басейн, а различните цветове указваха дълбочината им. Няколко червени звезди бяха осеяли картата, отбелязвайки местата, където бяха започнали цунамита. Нито една от тях не се намираше на разстояние 800 километра от синята точка.
— В този район дори никога не е имало земетресение — отбеляза Кай.
— Странно, нали?
Повечето цунамигенични земетресения се случват, когато се сблъскат континенталните плочи като тези по протежение на крайбрежията на Аляска, Чили и Индонезия. Плитките земетресения обаче обикновено се свързват с плочи, приплъзващи се една край друга. Най-известното подобно място е разломът Сан Андреас в Калифорния.
— Този район на океанското дъно не е особено добре картографиран — каза Реджи. — Предполагам едно от две неща. Първо, може да става дума за разлом, който не сме открили досега.
— Твърде невероятно.
— Прав си. Второ, а това е твърде вълнуващо, може да става дума за нова подводна планина. Това би обяснило защо е толкова плитко.
Сега Кай разбра за какво е вълнението на Реджи. Новата подводна планина е рядък феномен, особено раждането на нов остров. Подводен вулкан изригва през проводящите канали на дъното магма, като по този начин изгражда планина около себе си и по време на този процес редовно отприщва земетресения. Ако подводната планина стане достатъчно висока, тя пронизва повърхността на водата. Хавайските острови са възникнали точно по този начин и продължават да се формират, както показват зрелищните изригвания на Килауеа на Големия остров.
Ако това сеизмично събитие се окажеше подводна планина, щяха да припишат откриването ѝ на Реджи. За един геофизик това беше най-близкото нещо до откриването на нова комета от астронома.
— Поздравления — каза Кай. — Ако това излезе нова подводна планина, ще ти осигури теми за статии през следващите пет години.
— Точно така — намигна Реджи. — И ако си мил към мен, мога да те взема за съавтор.
— Твоята щедрост е съкрушителна. — Като чу това, Реджи пусна дълбок гърлен смях. — Но преди да започнем да празнуваме, нека се уверим, че си нямаме работа с цунами. Нали правиш обичайното?