След като свали хората, планът му беше да се върне право в „Уилър“, за да го проверят. Ако беше наред, щеше да зареди и да се върне.
Той маневрира със своя „Еърбъс AS350“, за да застане точно над празното място, после плазовете опряха в асфалта. Притичаха двама санитари, едри мъже в престилки, които започнаха да помагат на пътниците да слязат.
Стан посочи свлечената на седалката фигура на Джери.
— Започнете от този, защото е ранен.
След като придърпаха носилка, мъжете извадиха Джери от кабината и внимателно го сложиха да легне. Шийла и Дорис, които дори не си направиха труда да благодарят на Стан за неговите усилия, започнаха да бърборят за състоянието на Джери, докато мъжете бутаха носилката към болницата.
Пейдж с помощта на операторката Лора свали децата си, а след това изтича право пред Стан далеч от опашния ротор, както я беше инструктирал.
Лора се качи отново и точно се готвеше да си сложи предпазния колан, когато Стан помаха с ръка.
— Трябва да останеш тук — надвика той плясъка на витлата.
Лора се изненада.
— Какво? Връщам се с теб до хотела. Искам да си прибера камерата.
В този момент Пейдж дотича обратно до вратата на кабината. Децата си беше оставила в края на паркинга, откъдето ги гледаха.
— Няма да се връщам — отговори Стан. — Съмнявам се, че машината е повредена.
— Няма да се връщате? — възкликна Пейдж. — А трябва!
— Опашният ротор трие в нещо. Може всеки момент да се откъсне.
— Не може просто да я оставите там — развика се Пейдж. — Тя е причината децата ми да са още живи!
Стан тъкмо се готвеше да ѝ каже, че съжалява, защото не може да рискува, но видя, че по лицето ѝ започнаха да се стичат сълзи. Спомни си и как Рейчъл с готовност се беше отказала от своето място, за да даде на другите възможност да се спасят, и се засрами, че за миг се беше уплашил да поеме риск като нея.
Той кимна и успокои Пейдж:
— Ще я взема.
Тя благодари и се отдръпна от хеликоптера.
Да спре турбината, за да проведе визуална инспекция на задното витло, щеше да отнеме твърде много време. Просто нямаше да обръща внимание на този звук. Освен това не беше станал пилот, защото това е най-безопасният начин човек да си изкарва прехраната. Неговата машина беше корава, щеше да се справи.
Погледна Лора.
— Не можеш да дойдеш с мен. Ако падна, не искам и ти да пострадаш.
Лора не го изгледа яростно, както очакваше Стан. Дори не спомена камерата. Просто кимна в съгласие и без да каже дума, слезе от хеликоптера и се отдалечи.
Стан увеличи оборотите и се издигна във въздуха. Помаха на Пейдж и децата, но те не му отговориха, докато не направи завой и полетя обратно към „Гранд Хаваян“.
50.
12:19 следобед
18 минути до идването на четвъртата вълна
Когато водата започна да се оттича обратно в океана, скърцането и грохотът от жилищната сграда, на чийто покрив бяха Кай и останалите, се усилиха. След всеки зов за помощ Кай отпускаше бутона за връзка. Чуваше много гласове на тази честота. Повечето бяха изкривени и неразбираеми, но въпреки многото му призиви никой не се отзоваваше. Всички, които бяха на покрива, включително Чък и Денис, се бяха струпали около него с надеждата, че ще чуят отговор.
Тъкмо се готвеше отново да опита, когато в едно накъсано съобщение някой спомена Рейчъл. Няколко от хората около него започнаха да говорят, но той им изшътка. В началото връзката се усилваше и отслабваше, после стана по-ясна, сякаш предавателят се приближаваше.
— Повтарям. Рейчъл на покрива на… „Хаваян“. Връщам се от курса… те взема. Там ли си?
Сега се чу ясно гласът на Рейчъл:
— Звукът се губи. Аз съм Рейчъл Танака на покрива на „Гранд Хаваян“. Повтори съобщението.
Сега гласът достигна до тях без прекъсвания:
— Рейчъл, аз съм Стан Милн от туристическата фирма. Връщам се от болницата „Триплър“, за да те евакуирам. Бъди готова да се качиш на борда.
— Стан, моля те, първо трябва да вземеш съпруга и дъщеря ми.
— Има ли други хора с теб?
— Не — отговори тя. — Те са на покрива на бялата жилищна сграда на 800 метра североизточно от хотела.