От високоговорителя на уоки-токито се понесе грохот, който за миг заглуши гласа на Рейчъл и Кай не можеше да го чува, защото се оказа по-силен дори от този, който издаваше тяхната сграда. Положението беше по-страшно от очакваното. Хотелът всеки момент щеше да се срути. Изведнъж единственото, за което можеше да мисли, бе, че неговата жена е в опасност, а той не може да ѝ помогне.
— Значи да ида първо там? — попита пилотът.
— Не, господине. Стан, първо вземете Рейчъл…
Чък отново хвана Кай за ръката и палецът му се изплъзна от бутона за връзка.
— Ти луд ли си? — попита той с диво изражение на лицето. — Трябва да се махаме от тази развалина, преди да се е срутила.
С една ръка Брад блъсна Чък назад, но и на неговото лице беше изписана паника.
— Кай, за съжаление, аз също съм съгласен с този клоун. Ние трябва да сме първи.
От малкия високоговорител на уоки-токито се понесе викът на Рейчъл:
— Неее! Кай, първо изведи Лани оттам. Пилоте, ако ме чуваш, вземи първо моя съпруг и дъщеря ми.
Кай се обърна към брат си:
— „Гранд Хаваян“ пое пълната сила на цунамито. Имаме късмет, че все още стои.
— Имаме късмет, че и тази сграда още стои — възрази Брад. — Няма да се връщам отново във водата.
— Копеле, престани да мислиш само за себе си. Там е жена ми!
— Кай, мисли разумно. Тук е дъщеря ти с още седем души.
Това беше изборът, който Кай трябваше да направи. Между жена си и дъщеря си. Нямаше кой да му подскаже отговор. Просто сам трябваше да вземе това ужасно решение. Той огледа посърналите лица наоколо. Тереза извърна поглед. Кай видя, че тя също се колебае, но не можеше да има съмнение, че Мия е най-важното за нея. Така както Лани беше за него.
— Кай, може и да съм копеле — продължи Брад, — но ти знаеш, че съм прав. Рейчъл никога няма да ти прости.
Брад беше прав. Кай не мислеше разумно. Макар положението на Рейчъл да беше критично, той беше позволил на чувствата си да го обсебят. Лани беше най-важната. Кай натисна бутона за повикване. Гласът му се напрегна, за да не заглъхне.
— Добре, Стан. Ела първо нас да прибереш. Има ли други хеликоптери в района?
— Не можах да доведа друг.
— Тогава трябва сами да се справим.
— Колко души сте?
— Осем.
Настъпи мълчание. Най-накрая Стан отново се обади:
— Ще трябва да се справим.
Ако някой трябваше да остане на покрива на хотела, Кай с радост щеше да отстъпи мястото си на Рейчъл.
— Разбрано. Вече би трябвало да виждате моята машина. На северозапад от вашето местоположение.
Кай погледна и видя хеликоптера да се носи бързо към тях. Беше малък. Затова пилотът бе замълчал, когато чу колко души са.
— Скъпа, чу ли това? — заговори той на Рейчъл. — След няколко минути ще бъдем при теб.
— Кай, дай ми да говоря с Лани.
Той подаде уоки-токито на дъщеря си.
— Здрасти, мамо.
— Скъпа, искам да знаеш, че много те обичам.
— Мамо, аз също те обичам — захълца Лани.
— Бъди здрава! Чакам се нетърпение да те прегърна!
На заден план Кай чуваше освен нейния глас силно хрущене, все едно „Гранд Хаваян“ беше попаднал в челюстите на някакво огромно чудовище.
— Рейчъл, какво беше това? — Разбира се, знаеше какво е, защото сградата на чийто покрив стояха, издаваше същия звук. И двете сгради агонизираха. — Добре ли си?
— Кай, побързайте!
Хеликоптерът увисна над тях, но не кацна. Пилотът посочи антената в средата на покрива. Перките на винта щяха да се ударят в нея, ако се опиташе да кацне. Перилата по протежение на външния ръб на покрива бяха високи метър и половина. Най-доброто, което можеше да направи пилотът, беше да спусне машината откъм лявата страна, така че плазът да опре в перилото. Пилотът седеше отдясно, така че и предната, и задната врата на машината щяха да бъдат достъпни. Плющенето на винтовете беше оглушително, а въздушната струя безмилостно брулеше групата.
Сградата отново потрепери. Всеки момент щеше да падне. Преди Кай да успее да установи някакъв порядък на качването, Чък се хвърли напред, пререди всички и се хвърли на задната седалка, придърпвайки малкото куфарче между краката си. Денис стоеше до Кай, който направо се беше парализирал от смайване.
— Ей — извика Брад, вмъкна се след Чък и започна да го дърпа, за да излезе от машината. — Копеле такова! Първо децата!
— Спри! — извика Кай. — Спри веднага и забрави. Има място за всички ни, но няма време.
Брад престана да дърпа Чък, но преди да се премести на противоположната страна, измъкна куфарчето от ръцете му.