— Това е мое! — изрева Чък.
— Вече не! — извика в отговор Брад и го изхвърли през вратата. Въздушният поток от винта го издуха настрани, то се удари във външната страна на сградата и капакът се отвори. Както Денис каза, вътре имаше дузини бейзболни топки, които паднаха във водата долу.
Чък стрелна Брад с убийствен поглед, но той го забеляза.
— Дори не си го помисляй, защото веднага ще последваш куфарчето — заплаши го Брад.
Чък подви опашка и си сложи колана, а Брад отново насочи вниманието си към другите, които се опитваха да влязат.
Издърпа Том за здравата му ръка, докато Кай го повдигаше отдолу, и го насочи към мястото до пилота. Вятърът откъм океана поставяше пилота на изпитание, защото му пречеше да държи машината неподвижна. Въпреки усилията му еърбъсът продължи да се мести напред-назад и беше трудно да го овладее. Кай се качи на широкото 15 сантиметра перило на покрива и хванат за хеликоптера, внимателно издърпа Мия нагоре. Тереза и Лани я подкрепяха отдолу и внимаваха да не удари наранения си крак.
— Не гледай надолу — опита се Кай да надвика плясъка на перките. Но не последва своя собствен съвет и надникна в процепа между хеликоптера и плаза. Водата беше достигнала връхната си точка, но все още беше на трийсет метра под тях. После бързо отмести поглед, за да не му се завие свят.
Щом Мия се настани на сигурно място до Том, Кай хвана Лани за ръката и я дръпна нагоре. Когато стъпи на перилото, тя залитна за секунда и той си помисли, че сигурно ще падне. Лани изпищя, но в този миг Брад я хвана за другата ръка и я дръпна, запращайки я към задната седалка.
Денис се напъха на предната с Том и Мия, оставяйки достатъчно място на задните седалки за другите.
Оставаше Тереза. Когато Кай я издърпа нагоре, пристъп на вятъра изтласка хеликоптера назад, което ги извади от равновесие. Тя залитна настрани, олюлявайки се опасно отгоре на перилото, а Кай падна върху хеликоптера.
Мия изпищя:
— Не!
В същия момент Брад се просна на пода на машината и подхвана Кай под мишниците, за да го изправи.
— Тереза — извика Кай. — Хайде!
Тя се наклони назад към него и се вкопчи в краката му, за да не падне. Изведнъж цялата ѝ тежест започна да го дърпа. Вятърът смени посоката и блъскаше хеликоптера настрани от сградата. Те се оказаха провесени високо над водата.
— Не се пускай! — изрева Кай на Тереза, все едно това щеше да ѝ помогне.
Щом видя, че тя може да бъде смачкана от хеликоптера, ако пилотът се опита отново да го изравни със сградата, Брад му извика:
— Нагоре, нагоре!
Тежестта, която дърпаше Кай надолу, сякаш се удвои, когато Стан вдигна малко машината. Почувства как Тереза се плъзга с писъци надолу по крака му.
— Дръж се! — извика ѝ напълно безполезно. Вратата се тресна в него, докато се въртеше напред-назад, тласкана от въздушната струя на витлата.
Тереза успя да спре плъзгането, като обгърна с две ръце глезените на Кай.
— Издърпай ме!
— Не мога — отговори Брад, който се напъваше да пребори тежестта.
Кай видя, че от задната седалка е провиснал колан. Хвана го и се набра нагоре, докато торсът му не се озова на задната седалка на еърбъса. Лани се опита да го изтегли навътре, но заради изчерпаните си сили не успя. Чък седеше неподвижно, ококорил очи от ужас.
Краката на Кай все още бяха провесени навън, а Тереза здраво се държеше за глезените му.
— Можеш да ме пуснеш! — извика Кай на Брад. — Издърпай Тереза! — Брад го направи и сега хватката на Кай за колана беше единственото, което делеше него и Тереза от смъртта.
Брат му се протегна надолу, но му беше трудно да достигне Тереза.
— Не мога да те достигна! — извика той. — Подай ръка!
Кай почувства, че тя освободи левия му крак. После чу нейния писък и усети, че и десният му крак е свободен.
— Неее! — извика той, издърпа се нагоре и се обърна. Тогава видя, че Брад още е надвесен навън. С боязън надникна надолу.
Тереза висеше само на една ръка, която Брад стискаше. Беше се пуснала по невнимание, когато протегна ръка към него. Кай се просна до Брад.
— Хвани се за мен — каза той.
Тереза замаха със свободната си ръка, докато дланта ѝ опря в неговата. Той я стисна с все сили.
— Дърпай! — извика Брад.
Сега, когато двамата бяха обединили сили, лекото тяло на Тереза направо влетя в кабината и се просна на седалката отзад, а Кай дръпна вратата и я затвори.
Брад продължи да лежи на пода, защото това беше единственото свободно място. Тереза се хвърли в обятията на Кай и заплака от облекчение. Той я прегърна силно, благодарен, че не изгубиха никого.