— Хайде! — съгласи се той.
Един по един започнаха да се спускат по отломките. Купчината боклуци беше здрава, защото се размърда само един или два пъти, докато се спускаха.
Външната част на кулата беше затрупана с отломки. Единственият начин да влязат в нея беше през офис сградата. Кай не видя никъде врати, но всички прозорци бяха избити, така че той се набра на един перваз, а Брад го последва.
Помещението, в което се озоваха, беше стандартно за офис, но напълно оголено от водата. Излязоха от него и се озоваха в коридор, който водеше към кулата. Когато завиха зад ъгъла, видяха, че вратата към кулата е изтръгната от пантите.
Сега установиха, че купчината отпадъци не е само отвън. Тя се облягаше на кулата, защото се оказа част от по-голям самолетен отломък, който беше пробил външната ѝ стена. На парчето алуминиева обшивка, което беше обърнато към тях, Кай различи синьо-белия фирмен знак и буквите „Тра…“. Значи това бяха останките от самолет на „Транс Пасифик“.
Част от обшивката на крилото запушваше стълбището за втория етаж. Кай не видя начин да бъде заобиколена. Нямаше как да стигнат до своето убежище.
53.
12:28 следобед
9 минути до идването на четвъртата вълна
Кай се облегна на стената и бавно поклати глава.
— Идеята да кацнем тук беше моя.
— Не се обвинявай и за това — ободри го Брад. — Идеята беше добра.
— Брад, какво съм си въобразявал?
— Какво искаш да кажеш?
— Та аз дори семейството си не мога да спася. Кое ме накара да си помисля, че мога да спася другите хора?
Брад се приготви да отговори, но спря. Изражението му стана въпросително.
— Наистина ли си смятал, че може да спасиш всички? Че това е твоята задача?
— Разбира се, че това ми беше задачата.
— Не, не беше. Задачата ти беше да дадеш на всички възможност. Да ги предупредиш. И ти го направи. Видях го с очите си. Човече, не можеш да спасиш всички! Хората трябва сами да се спасят. Ти им даде възможност да го направят. След това всичко зависи от онзи на небето.
Кай се вторачи с истинска изненада в Брад. Никога преди не го беше чувал да споменава нещо за Бог. Това просто не беше тема за разговор между тях.
Брад забеляза неговото смайване.
— Ей, как мислиш, че се справих с това гмуркане преди малко? А сега стига толкова празни приказки. Давай да видим как да се измъкнем от тази бъркотия.
След това откровение Кай почерпи от силата на брат си и се взе в ръце. Знаеше, че ако искат да се измъкнат от това, колебанията и съмненията в себе си няма да му помогнат.
Изкатериха се обратно по купчината отломки на покрива и хукнаха към вече утихналия хеликоптер.
— Е, можем ли да се качим там горе? — попита Тереза. Останалите също впериха въпросителни погледи в Кай.
Той поклати глава.
— Стълбището е напълно запушено. Ще ни отнеме твърде много време, ако се опитаме да го разчистим.
— О, това е върхът! — избухна Чък, преди Брад да го изгледа така, че го накара да млъкне. Денис не му обръщаше внимание, сякаш искаше да покаже, че вече няма нищо общо с него.
Стан, изглежда, разговаряше с някого по радиостанцията.
— Стан — каза Кай, — моля те, кажи ни, че си намерил хеликоптер!
Стан завърши разговора, свали слушалките, слезе от хеликоптера и погледна нагоре.
— Не — отговори той, — досега не можах да намеря. Никой не отговаря на моите сигнали за бедствие.
— А с кого говореше?
— Имам колега пилот, който каза, че може да дойде да ни прибере.
— Току-що каза, че няма други хеликоптери — обади се Чък.
— Така е — потвърди Стан и посочи право нагоре. — Погледнете там.
В началото Кай не видя за какво говореше Стан, главно защото очакваше нещо друго. И тогава го видя точно над тях.
— Това е самолет — възкликна Чък, царят на баналностите.
— По-точно един C-130 на военновъздушните сили. Той има алтернативно решение.
Кай се завъртя. Пистата до офис сградата беше осеяна с дупки на местата, където водата беше изкъртила бетона. Участъците, които още бяха в добро състояние, бяха осеяни с боклуци и самолетни части.
— Не може да кацне тук — каза Кай.
— Казва, че вижда част от пистата, която е чиста. Или поне достатъчно чиста за неговата машина. Те могат да кацнат на всичко, стига да е плоско.
Контролната кула и прилежащата ѝ офис сграда се намираха в центъра на летището. Пистата, изградена върху отвоювана от морето земя, се простираше върху стърчащи от водата подводни скали в най-южната точка на летището.