— Започнете веднага с ускорението преди излитане.
— Какво? Нямам намерение да излитам без вас.
— Повярвайте ми, не ви подтиквам да излетите без нас.
— Тогава ще чакаме.
— Капитане, не разбирате. Чакането ще убие всички ни. Ако не започнете ускорението още сега, самолетът никога няма да излети!
56.
12:37 следобед
Четвъртата вълна
Витлата на C-130 започнаха да се въртят с пълна мощност в подготовка за излитане.
— Вие луд ли сте? — изпищя Чък. — Казахте му да излети без нас.
Кай не му обърна внимание.
— Капитане, чуйте ме — започна да обяснява не само на капитана, но и на своите спътници в хъмвито. — Ще минем зад вас и ще скочим на рампата, така че я дръжте спусната. — Не можеха да се качат на рампата, защото по време на рулиране трябваше да е вдигната, за да не докосва пистата. — Така ще може да излетите веднага щом се окажем на борда.
— Разбрах. Летящ старт. Ще поддържам ниска скорост, докато е възможно, но разполагам само с около 1800 метра запазена писта, защото в края има голяма яма. Потегляме.
Самолетът се плъзна напред и пое надолу по пистата. Сега хъмвито се намираше на 180 метра зад него и бързо го настигаше.
— Да си сменим местата — предложи Кай на Брад.
— В никакъв случай. Знаеш, че съм по-добър шофьор от теб.
— Не ме интересува. Мърдай!
— Прекалено опасно е. Трябва да си луд, за да смяташ, че ще спра.
Кай сниши глас.
— Брад, някой трябва да е зад волана, за да го държи здраво, докато останалите от нас се качват. Не виждам да има темпомат.
Брад не отговори веднага, обмисляйки чутото.
— Все ще измисля нещо — най-накрая каза той.
— Какво?
— Хрумна ми идея.
— Каква?
— Мамка му, Кай. Нямам време да обяснявам. Остави ме да се съсредоточа.
Огромната опашка на C-130 се извисяваше над тях. Един от войниците стоеше в края на рампата вързан със сбруя и им махаше да се приближат.
От лявата им страна цунамито растеше все по-огромно, приближавайки се към тях под ъгъл. Нямаше да залее пистата наведнъж, а първо щеше да удари частта от нея зад тях. Заради ъгъла вълната щеше да ги преследва по пистата със скорост 240 километра в час, която далеч надхвърляше максималната скорост на хъмвито от 112 км/ч.
Скоростта, с която се доближаваха до самолета, падна, макар Брад да беше натиснал газта докрай. Кай видя, че войникът със сбруята казва нещо в микрофона на слушалките, и самолетът веднага намали малко, за да им позволи да го настигнат.
Когато хъмвито се озова на метър и половина от самолета, Чък скочи от отворената задна част и използвайки големия багажник на покрива за опора, пропълзя по покрива и оттам на предния капак точно пред Брад.
— Идиот такъв! — изрева той. — Не мога да виждам!
— Изчакай, докато се приближи още! — му извика Кай.
Обаче Чък не го послуша. В нетърпението си да стигне в самолета, той не изчака да се сближат още.
Изправи се и точно се готвеше да скочи, когато хъмвито се удари в някаква отломка, лежаща на пистата.
Трепването го накара да залитне настрани и преди войникът да успее да го хване, Чък се претърколи настрана и падна на пистата.
Денис изпищя, когато видя търкалящото се тяло на съпруга си. Кай не каза какво мисли, а това беше, че дори Чък да е оцелял, нямат време да обърнат, за да го приберат.
Хъмвито се блъсна в товарната рампа на самолета.
— Сега! — извика Кай. — Бързайте!
Докато другите се качваха на предния капак, Кай се промъкна към отворената задна част и погледна назад. Чък се беше възстановил след падането и се бе изправил на колене. Обърна се навреме, за да види водната стена на 90 метра над него, която скриваше обедното слънце. Вдигна ръце като Моисей, който се готви да раздели водите на Червено море. Тогава водата го засмука. И Чък вече го нямаше.
Кай, който беше вцепенен от преживелиците през този ден, не можа да изпита съжаление за него. Издърпа се на покрива и видя Лани, стъпила на предния капак, да го гледа оттам със страх на лицето.
— Скъпа, можеш да го направиш! — окуражи я той.
Тя кимна и се изправи на крака. Фюзелажът на самолета спираше вятъра, така че Стан можеше да стои на предния капак, за да помогне на децата да се прехвърлят. С негова помощ Лани скочи на товарната рампа на самолета, където се хвана за протегнатата ръка на войника. Тя замаха с ръце за секунда, после рухна на рампата в безопасност. Кай въздъхна с облекчение.