След това Том и Денис бързо и без проблеми се прехвърлиха на самолета. Кай вече беше вдигнал Мия, затова Тереза беше следващата, която трябваше да се прехвърли. Тя го погледна умолително, очаквайки да доведе дъщеря ѝ жива и здрава. Кай отвърна на погледа ѝ, за да ѝ вдъхне увереност.
Тереза се засили по предния капак и скочи върху товарната рампа. Пийбоди я последва. Зрението му обаче, изглежда, беше пострадало по-тежко, отколкото бяха смятали, защото прецени погрешно разстоянието до спуснатата рампа. Изправен върху предния капак, изгуби равновесие и падна по гръб, като задникът му увисна в отвора, който беше зейнал между предницата на хъмвито и товарната рампа.
Пийбоди не можеше да се изправи сам, затова войникът се освободи от сбруята си, но не можа да стигне до ръката на специалиста по товари. Стан го издърпа за раменете да седне на предния капак. Те се изправиха заедно на капака, Стан го прегърна през рамо и едновременно скочиха върху рампата и се проснаха възнак. Войникът им помогна да освободят мястото.
Без Стан да му помага, на Кай щеше да е трудно да се прехвърли. Войникът трескаво му махаше и той разбра, че самолетът скоро трябва да излети. Не можеше да чака някой да му помогне. Изкатери се на покрива на хъмвито и издърпа внимателно Мия. След това я качи на гърба си. Въпреки че масата на самолета блокираше насрещния вятър, той беше достатъчно силен, за да го накара да залитне, стъпвайки на края на предния капак. Сред шума на въздушната струя от двигателите на самолета чу приглушения писък на Тереза.
Мия се наклони настрани, за да помогне на Кай да възстанови равновесието си. С последния прилив на адреналин той се наведе към самолета и скочи от хъмвито. Приземи се върху товарната рампа и войникът го подхвана.
Кай успя да запази равновесие и предаде Мия на Тереза. Хвана се за една каишка, която му подаде войникът, и се обърна, за да види какво е намислил Брад.
Сега цунамито беше толкова близо до техния фланг, че опашката на самолета му пречеше да го вижда в целия му ръст, освен ако не гледаше право назад. Пред огромната водна маса хъмвито приличаше на детска играчка.
Брад говореше нещо по радиостанцията. На лицето му имаше широка усмивка, но тя беше в пълен контраст с тъгата в очите му. Самолетът започна да се отдалечава от хъмвито. Значи това е бил неговият план още от самото начало. Кай впи очи в неговите и поклати глава.
— Не го прави! — извика той, макар да знаеше, че Брад не може да го чуе.
Брад го посочи с пръст и му показа вдигнат палец. Докато Кай продължаваше да го гледа втренчено, самолетът се издигна във въздуха. Видя, че усмивката на Брад стана още по-широка, щом самолетът се издигна във въздуха. Кай щеше да запомни Брад така — широко усмихнат и с блеснали от сълзи очи, когато цунамито го погълна заедно с хъмвито.
Те едва успяха да се издигнат на нужните 100 метра, когато вълната профуча само на десетина метра под тях, а въздушната вълна от движението ѝ разклати самолета. Вълната беше толкова близо, че Кай усети солени пръски по лицето си.
— Ти ли си Кай? — попита войникът.
Кай кимна напълно изцеден от случилото се току-що.
Момчето му подаде слушалките.
— Капитанът иска да говори с теб.
Кай ги сложи на главата си.
— Слушам.
— Кай? Говори капитан Уейнрайт. Брат ви ми каза, че е по-важно вие да се качите на самолета, отколкото той. Говорих с него точно преди края. Има съобщение за вас. Ето какво каза. Цитирам: „Кай, не се тревожи за мен. Вече не ме е страх от водата. Грижи се за моята племенница. Братко, обичам те“. Край на цитата.
Капитанът замълча, но Кай нямаше какво да каже.
— Съжалявам за сполетялата ви загуба — каза пилотът най-накрая.
— Аз също — каза Кай и дръпна слушалките от главата си.
Рухна на пода на самолета и за първи път през този ден заплака.
57.
Последиците
Когато транспортният самолет C-130 кацна в „Уилър“, Денис и Стан поеха всеки по свой път, оставяйки Кай и Тереза да намерят кой да лекува нараняванията, които Том, Мия и Лани бяха получили. Намираха се в същото положение като хилядите хора, струпани по краищата на самолетните писти в базата.
Останали без покрив местни жители и туристи от цял Оаху се бяха събрали в „Уилър“ като безопасно място. По това време пътническите полети от материка вече бяха прекратени, след като пилотите получиха съобщение да се върнат обратно. Общо 35 самолета бяха принудени да кацнат, защото не им беше останало достатъчно гориво да се върнат. Те бяха подредени плътно на всяко свободно парче бетон от летището, включително отдавна неизползвана писта. След като базата вече не приемаше, липсваха моторизирани стълби или движещи се пътеки за разтоварване на самолетите. Повечето стояха още пълни с пътници, а някои бяха използвали аварийните пързалки, за да им позволят да слязат.