Военната болница „Триплър“ бързо се препълни с пациенти, които имаха нужда от лечение в травматологичен център, затова всички с други заболявания или рани бяха насочвани към временния пункт, създаден в един празен хангар. Там Кай заведе дъщеря си за лечение.
„Уилър“ разполагаше със своя собствена малка топлоелектрическа централа на нафта, така че можеше да се самозадоволява с енергия, ако токът на островите прекъсне централно. След като всички крайбрежни централи бяха изтрити от лицето на земята, базата беше едно от малкото места на Оаху, където още имаше електричество. Тъй като катастрофата беше настъпила толкова бързо, в центъра разполагаха само с ограничен брой койки. Повечето пациенти лежаха на пода върху одеяла или носилки.
Кай безмълвно се закова на място, докато се опитваше да осъзнае чудовищността на случилото се. Пред очите му имаше картина, каквато преди беше виждал само по телевизията. Редици от хора, за които се грижеха мъже и жени. Някои бяха в униформи, други по престилки, а трети в цивилни дрехи. Мнозина от пациентите стенеха или крещяха, някои от тежките рани, а други от психическата болка заради претърпените загуби.
Един лейтенант от пехотата ги упъти към втори хангар, където видяха подобна сцена. Една сестра откри малко празно място, за да могат децата да легнат, и им намери няколко одеяла. Когато разбра, че Тереза е лекар, тя я дръпна настрана, откъдето децата не можаха да ги чуват, докато си лягаха изтощени.
След минута Тереза се върна.
— Не им достигат лекари.
— Това въобще не ме учудва — отговори Кай. Стотици хора лежаха на пода само в този хангар. Можеше само да предположи още колко такива има.
— Трябва да вървя. Лани ще се оправи. Не мисля, че има някакво трайно увреждане. Ортопед трябва да погледне рамото на Том, а Мия има нужда от магнитен резонанс, но това няма да стане, докато не се върнем на материка. Сестрата каза, че няма дрехи за смяна, така че просто трябва да изсъхнем в своите собствени, докато получим други.
Том масажираше рамото си, но изглежда повече го интересуваше да оглежда хангара.
— Когато срещнеш някого от властите — каза Кай, — предай им, че Том търси родителите си. — Тогава осъзна, че въпреки преживяното заедно той не знае една много важна подробност за него.
— Том, как е фамилното ти име?
— Медлок — отговори Том, разбрал защо го пита. — Родителите ми се казват Джоузеф и Белинда Медлок.
— Разбрах — отговори Тереза. — Ще ги намерим, Том. — А към Кай добави по-тихо: — Виж, аз просто… о, боже, искам да кажа… — но преди да успее да завърши, тя се разплака и прегърна здраво Кай. След малко отстъпи назад и избърса очите си. — Ще се върна веднага щом мога.
След това тръгна към предната част на хангара, а Кай насочи своето внимание към Мия и Лани. Никоя от тях не говореше. Мия гледаше някъде в пространството, а Лани бавно прехвърляше страниците на фотоалбума, който той беше успял да спаси. Беше трудно за вярване, че това са същите момичета, които сутринта отнесоха мъмрене, че са прекалено приказливи.
Кай клекна и се усмихна на Лани.
— Как се чувстваш? — попита той.
— Кашлям по малко.
— Ще се оправиш — увери я Кай. — Да, ще се оправиш.
— О, татко, защо? Искам мама! Искам чичо Брад!
Лани закри лицето си с ръце и зарида високо. Кай се опитваше да я утеши както може, търсейки едновременно утеха в нейната жизненост.
— Да, скъпа, знам — каза той. — Аз също ги искам!
След време хълцанията ѝ станаха по-тихи, докато накрая само тихичко стенеше, заровила лице в рамото му.
Топъл дъх го погъделичка по лицето. Обърна се точно навреме, за да може Билбо енергично да оближе лицето му.
— Билбо! — възкликна Лани, кучето се хвърли към нея и тя го обсипа с потупвания и нежни думи.
Кай вдигна очи и видя една голяма мургава ръка, протегната към него.
— Шефе, радвам се, че успя да се измъкнеш! — му каза Реджи Пона, докато му помагаше да стане, за да може да го прегърне. — Няколко пъти си помислих, че повече няма да те видя.
— Ако не беше изпратил помощ, точно това щеше да стане.
— Видях Тереза. — Реджи посочи входа на хангара. — Изглежда наред. Вие, момичета, добре ли сте?
Лани и Мия закимаха, макар че интересът им беше съсредоточен върху Билбо. Кай знаеше, че Реджи иска да разбере какво се е случило, но му се искаше момичетата да имат още малко време да се успокоят след изпитанието, а кучето беше точно това, от което имаха нужда.