Причината не беше и в това, че Пюджит Саунд е на 160 километра от Тихия океан. Въпреки това океанът никога не беше много далеч от неговите мисли, както и картините от онзи ужасен ден в Хонолулу.
Винаги му се беше струвало странно, че въпреки всички записи от тези единствени по рода си събития най-впечатляващите изображения бяха дело на фотоапарати. Същото важеше и за снимките от цунамито в Деня в памет на загиналите във войните.
Снимката на американския кораб „Аризона“, изложен на атмосферните влияния за пръв път от 60 години, след като неговото потапяне въвлече страната във Втората световна война, отнесен навътре в сушата до кораба на САЩ „Мисури“, където беше подписана капитулацията на Япония, сложила край на същата война.
Снимките на Хонолулу, направени от края на Даймънд Хед в деня преди идването на цунамито и на следващия ден, показваха кипящ от живот град и картина на опустошението, простираща се близо пет километра навътре в сушата.
Въздушната снимка на Националното гробище „Пънчбоул“, паметник на загиналите в служба на своята родина, показваше място, кипящо от живота на тези, които то бе защитило и спасило от цунамито със своето местоположение.
Кай се отъждествяваше най-много с тази снимка на „Пънчбоул“, затова я беше окачил в рамка на стената. Тя представяше всичко онова, което беше направил както трябва през онзи ден. Можеше да каже честно, че ако не беше той, тези хора нямаше да са живи. Това не облекчаваше напълно съвестта му заради хилядите, които умряха, но му позволяваше сега да спи през нощта.
Накрая се беше примирил с някои от решенията, които бе взел. Разбира се, не с всички. Но това беше достатъчно да не скърби само за мъртвите, а да се радва на живите и да помни жертвите, които някои направиха, за да може други да живеят.
Оцелели като Харолд и Джина Франклин, които щом виждат разрушението на остров Кристмас, вдигат платна с останалите пътници и плават чак до Хавайските острови, защото са осъзнали, че никой няма да дойде да ги спаси. Те двамата и останалите девет души с тях бяха единствените известни оцелели от този остров.
Пейдж Роджърс и нейните деца, които можаха да се върнат в своя дом в Лос Анджелис само две седмици след цунамито.
Макс Уолш, главният портиер, спасил 63-ма ветерани и техните съпруги, който нямаше как да знае, че ако остане още само няколко минути на покрива на „Гранд Хаваян“, ще промени напълно живота на Кай.
Шийла Уендъл и нейната майка Дорис, които кацнаха в медицинския център „Триплър“ само минути след като излетяха от покрива на „Гранд Хаваян“. Джери Уендъл, за когото Рейчъл пожертва живота си, оцеля след операция на скъсана мозъчна аневризма.
Том Медлок, който намери своите родители след тридневно издирване.
Други не извадиха толкова късмет.
Дарил и Юнис Гейтър, възрастната двойка от Мисисипи, с която Тереза се беше запознала на плажа, вероятно се беше върнала в обречения „Хилтън“ и останала в своята стая до рухването на сградата. Повече никой не чу за тях.
Кай смяташе, че двамата оператори, които бяха заснели рухването на жилищната сграда „Сийсайд“, не бяха успели да продадат своите записи на кабеларките.
Трупът на Джейк Фъргюсън беше довлечен от прилива пет дни по-късно на плажа. Неговото семейство, което живееше в Мичиган и го беше изпратило на почивка при приятеля му Том, най-сетне успя да се добере до Хаваи, за да прибере останките шест седмици след катастрофата. То се утешаваше единствено с подробностите, които Кай успя да им разкаже за последния ден на техния син.
Изключителните събития, на които тези хора устояха, бяха доказателство за духа на човечеството — дух, на който той стана свидетел в своето собствено семейство.
Съпругата му Рейчъл и брат му Брад стояха гордо изправени в неговата памет като пример за най-доброто, което човешката раса може да предложи. Символи на това защо хората са готови да направят всичко, за да предпазят цивилизацията от разруха.
Искаше му се да научи всичко, за което те са си мислили през този ден. Техният последен ден на земята. Гордееше се с техните постъпки, подобни на безкористните деяния, извършени от много други хора в онази ужасна сутрин.
Кай се гордееше и със своя екип, защото техните предупреждения спасиха безброй животи в района на Тихоокеанския басейн. Макар резултатите от удара на цунамито в останалата част от тихоокеанския район да не бяха толкова страшни както в Хаваи, много островни нации бяха опустошени и понесоха тежки страдания. Над 125 000 души изгубиха живота си, 36 000 от които на Хавайските острови. Колкото и тъжна да беше тази статистика, броят на жертвите беше много по-малък, отколкото в Азиатското цунами. Освен това, макар пораженията по крайбрежието на САЩ, Австралия и Япония да бяха катастрофални, там загинаха само 57 души.