— Колко ще останем тук? — попита Харолд.
Съпругата му Джина, която се печеше на платнището, проснато между двата корпуса на катамарана, стиснала чаша пиня колада, присви очи към него.
— Слушай, приятел, позволих ти да планираш това пътуване, защото каза, че ще прекараме известно време, правейки неща, различни от ловенето на риба. Няма да седя всеки ден сама в хотелската стая, докато ти и твоите приятели сте на плажа. Трябваше да те убедя да идем в Хаваи. Там поне можех да пазарувам и да изпия чаша хубаво кафе.
— Хайде де, шнорхелинг? Наистина ли имаш нужда от мен за това?
— В хотела казаха, че това е най-добрият риф в района. Освен това не познавам никого тук, така че повече не искам да слушам за това. Тази седмица ще имаш достатъчно време да ловиш риба.
— Ако ще се гмуркаме с шнорхели, искам да свършваме по-бързо с това.
— Капитанът каза, че е получил информация за присъствието на китове тук. Не искаш ли да ги видиш?
— Китовете живеят под водата, така че нищо няма да видим. — На Харолд и Джина им трябваха дванайсет часа, за да стигнат от Сакраменто до Хонолулу, а след това да хванат единствения полет през седмицата, който щеше да измине останалите 2000 километра до остров Кристмас. Не беше бил целия този път, за да гледа някаква гърбица в океана. Харолд вдигна очи към лазурното небе.
— Поне няма да вали — подхвърли той. Точно когато отплаваха, чуха силен гръм, все едно от гигантска гръмотевица. Но на небето нямаше и едно облаче, затова плаването започна по разписание.
— Вземи си питие — предложи Джина. — Настани се удобно като всички останали…
Харолд сложи ръка на рамото ѝ и се изправи, гледайки към остров Кристмас, откъдето бяха дошли.
— Какво има?
— Не знам. На птиците нещо им става.
Островът беше малък и рядко населен от само 3200 души, които се изхранваха основно със земеделие и онова, което успяваха да изкарат от туристите. Но идването дотук беше толкова неудобно и скъпо, че само малко туристи, основно американци като Харолд и Джина, прекарваха почивката си на Кристмас.
Харолд беше дошъл заради най-големия атол в света — простор от смлени на пясък корали само 40 сантиметра над водната повърхност в най-високата му точка — едно от най-добрите места за риболов на планетата. Рифовете, лагуните и тресавищата на острова предоставяха убежище на стотици видове птици и разнообразни подводни обитатели.
Харолд освен риболовец беше и ненаситен ловец, затова птиците бяха привлекли неговото внимание. А сега сякаш всички птици на острова, хиляди на брой, внезапно бяха излетели.
— Какво мислите за това? — попита Харолд, без да се обръща към някого специално.
По това време всички на катамарана, включително капитанът и водолазният инструктор, вече гледаха към острова. И двамата бяха американци, които се бяха преселили на остров Кристмас, за да започнат малък бизнес в областта на развлекателното гмуркане. Капитан Пит и водолазен инструктор Дейв, както самите те се наричаха, което Харолд сметна за малко старомодно, не откъсваха очи от острова. Капитан Пит намали скоростта до почти ходом.
— Ей, Пит — каза Дейв, — видя ли пушек?
— Не — отговори Пит, — но все нещо ги е подплашило.
— Какво ще кажете за земетресение? — подхвърли Харолд. От живота си в Калифорния знаеше, че кучетата и други животни могат да усетят природните катастрофи много преди хората.
— Не — отново каза Пит. — Тук не е земетръсна зона, няма и вулкан наоколо.
Харолд извади бинокъла, който носеше в чантата си.
— По-добре да се свържем по радиото, за да разберем какво става — каза Дейв.
Докато Пит се свързваше с техния водолазен център, Харолд огледа острова по-подробно. От това разстояние дори с бинокъла птиците приличаха на рояк, който се вие над острова. Вниманието му обаче привлече нещо друго.
— Странно — измърмори той.
— Кое? — попита Джина.
— Брегът сякаш става по-широк.
— Какво искаш да кажеш с „брегът става по-широк“? — попита Джина, а тонът ѝ леко се повиши.
Дейв явно я беше чул.
— Какво става с брега? — попита той Харолд.
Харолд описа онова, което можеше да види. Брегът, който беше широк около стотина метра от океана до линията на дърветата, се уголемяваше със същото разстояние на всеки няколко секунди. След малко видя оголените рифове около целия остров. Няколко плажуващи се втурнаха надолу към новоразкрития пясък, докато останалите просто стояха и гледаха.