— О, не! — извика Дейв. После хукна към Пит, който току-що се беше свързал с водолазния център по радиостанцията и попита какво става там. Преди да успеят да му отговорят, Дейв дръпна микрофона от ръката му.
— Колкото може по-бързо откарай катамарана възможно най-далеч от острова! Веднага! — изкрещя той на Пит.
Макар че Пит се обърка, защото не беше свикнал да приема команди на своя кораб, все пак видя тревогата на своя партньор и нареди на всички да се държат здраво. След това даде газ и подгони катамарана, докато не полетяха с 20 възела.
Дейв натисна бутона на микрофона.
— Централа, тук е „Морска бисквитка“. Чувате ли ме?
От говорителя се чу женски глас. Харолд си спомни, че се казваше Таша — момичето, което ги беше отметнало от списъка за гмуркането. Преди да отплават, прегръщането и милването на Дейв и Таша беше направо порнография.
— Чувам те, морска бисквитко. Току-що погледнах през прозореца и видях как отливът се отдръпва твърде много.
— Таша, това не е отливът. Идва цунами! Бързо се махай оттам!
— Мили боже! Какво да правя?
— Тичай на най-високото възможно място.
— Ами вие?
— Ние сме добре. В дълбоки води сме. Цунамито става голямо само в плитки води.
Чу се отново паникьосаният глас на Таша:
— Но аз няма къде да отида!
Харолд знаеше, че е права. Най-високата точка на острова беше само 3,5 метра над морското равнище. Освен това имаше само няколко двуетажни сгради и те не бяха близо до водолазния център.
— Качи се на някое дърво!
— Късно е — каза Харолд и посочи с пръст.
Джина изпищя.
— Вижте!
Много по-бързо, отколкото при оттеглянето си, водата се носеше обратно към брега. Малките фигурки, които Харолд можеше да види с бинокъла, хукнаха обратно към острова. Някои бяха настигнати от прииждащата вълна, преди да успеят да стигнат до линията на дърветата.
Но картината между него и острова стана още по-застрашителна. Водата продължи да се издига, докато не покри и най-високите дървета. Харолд осъзна, че ще минат само секунди, докато гигантската вълна покрие целия остров.
От радиостанцията се чу пукотът на статично електричество. Таша си беше отишла.
С широко ококорени очи Харолд можа само да поклати глава и да измърмори сякаш на себе си:
— Може би трябваше да идем в Хаваи.
7.
9:31 сутринта
Предупредителният център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие беше малък, така че японската ученическа група бързо приключи с обикалянето. Кай ги върна отново в конферентната зала, където децата можеха да седнат. Осмокласниците слушаха мълчаливо, а учителят превеждаше, докато Кай разказваше. Макар да имаше японски корени по линия на своя баща и италиански по линия на майка си, той знаеше от двата езика само толкова, колкото да си поръча суши или ригатони в ресторанта.
Въпреки превода децата учтиво го слушаха. Япония винаги е била особено чувствителна на тема цунами и видеозаписите от Индонезия, Шри Ланка и Тайланд, на които се виждаше как вълната отнася хора, сгради и коли, само бяха засилили любопитството на учениците. Кай се възползва от тяхното внимание, за да им разказва истории за цунамита, връхлитали Хаваи в миналото.
— Помните ли за цунамито, което ви разказах, че е ударило Хило през 1946? — попита той.
Няколко от децата кимнаха. Кай винаги започваше обиколката с разказ за основаването на Предупредителния център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие. На 1 април 1946 г. на Алеутските острови става земетресение с магнитуд 8,1 по скалата на Рихтер. Никой в Хаваи, като се изключат неколцина сеизмолози, нямал представа, че се е случило. Пет часа по-късно първата серия от вълни удря северния бряг на Големия остров. Хило, на североизточната страна на острова, е единственият голям град, стоящ на техния път. Мнозина, макар да са чули за цунамито, решават, че това е първоаприлска шега. Но не е. Този ден загиват над 150 хавайци.
Едно от обичайните недоразумения за цунамито е, че се състои от една-единствена голяма вълна. Всъщност цунамитата се състоят от поредица вълни, предизвикани от изместената от земетресението вода, която рикошира нагоре и надолу. Третата или четвъртата вълна в серията обикновено е най-голяма. Вълните се сменят с падини, които са толкова ниски, колкото са високи вълните. Затова преди всяка вълна водата се отдръпва от брега. Енергията на всяка вълна се простира до дъното на океана. Това е причина за дългите интервали между вълните. Тъй като хората не са информирани за това поведение на цунамито, често ненужно се излагат на опасност.