Първата вълна от цунамито през 1946 била малка, висока само няколко десетки сантиметра. На хората, които я видели, се сторила като малко по-силен прилив, който повдигнал корабчетата на котвените стоянки по-високо от обичайното. После водата започнала да се отдръпва от пристанището с невиждана дотогава скорост и степен, докато на практика се изпразнило. Възрастни и деца се втурнали по сухото дъно да събират рибата, останала върху камъните. Няколко минути по-късно обаче те спринтирали за живота си пред шестметрова вълна, която се носела шеметно обратно към пристанището. Корабчетата били откъснати от стоянките си и запратени върху стълбовете на кея, простиращ се по протежение на бреговата линия. Вълната се стоварила върху сградите на първа линия, разбивайки някои на трески, а други откъснала от основите и повлякла навън в океана.
Кай продължи разказа си.
— В северозападната част на града имало училище на име „Лаупахоехое“. Децата в училището били на вашата възраст и видели истинско цунами.
Това предизвика вълнение у учениците.
— Ще ви покажа няколко снимки от това събитие. — Кай включи проектора в задната част на конферентната зала, свързан с лаптопа му, където се съхраняваха неговите снимки и видеофилми. На първата снимка се виждаше училищната сграда, каквато е била преди цунамито, издигаща се само на трийсет метра от брега до един красив плаж под полюшващи се палми. Около нея се виждаха няколко по-малки постройки.
— Това е мястото, където са учили децата. Представете си какво е през междучасието да можеш да слезеш на този плаж. — При тази мисъл учениците започнаха да си шепнат възбудено.
— Когато в 9:00 дошла втората вълна на цунамито, децата вече били в час. Никое от тях не видяло първата малка вълна. Неколцина, които можели да гледат през прозореца, видели оттеглящата се вода, а останалите скочили от чиновете и хукнали навън, за да видят какво става. Учителят ги последвал. Някои дори се втурнали в оголения залив, за да огледат морското дъно. Докато си играели, водата започнала да се връща. В началото приличала на бързо нарастващ прилив, така че не били особено разтревожени, докато се връщали на бегом в училището. Обаче следващото, което видели, била висока вълна, която се носела през залива с 40 мили в час. — Кай забеляза въпросителните погледи и осъзна, че е свикнал да води обиколки с американци. В Япония използват километри. — Това е около 70 километра в час. — Той посочи едно момиче, което седеше близо до него. — Колко бързо смяташ, че можеш да тичаш?
Момичето сви рамене и отговори на неочаквано добър английски:
— Нямам представа.
— Смяташ ли, че можеш да тичаш със 70 километра в час?
Момичето се изчерви и поклати глава.
— Права си — съгласи се Кай. — Всъщност най-бързият човек на планетата може да тича със скорост около 40 километра в час, и то само в продължение на малко повече от 100 метра. — Той намигна на момичето. — Следващия път, когато мине някоя кола, опитай да я надбягаш по тротоара. Ако не успееш, няма да можеш да избягаш и на цунамито. Докъде бях стигнал?
Едно от момчетата чинно вдигна ръка. Кай кимна и то заговори с отмерен тон:
— Вълната се приближавала. — Очевидно техният английски беше много по-добър от неговия японски.
— Точно така. И така, независимо какво сте видели в киното, цунамито рядко е извиваща се вълна като онези, които може да видите в тръбопровода12 на плажа Банзай на Северния бряг. Вместо тези наподобяващи тунели вълни цунамито е кипяща маса от бяла пяна, която ние наричаме „бургия“. — Кай натисна бутона за отваряне на следващия слайд. На него се виждаше вълна, висока до короните на дърветата, да приближава плажа. — Това е снимка от Пукет, Тайланд. Както виждате, прилича много повече на речна приливна вълна. Тя разбива всичко по своя път и влачи отломките със себе си. Така че не само водата ви преследва, но и корабите, колите, дърветата, отломки от сгради и всичко друго, което влачи… Чух някои ученици, минали през центъра, да си говорят, че ако някога тук се появи истинско цунами, ще се опитат да яхнат тази голяма вълна. — Някои от учениците се засмяха и закимаха. — О, значи и вие искате? Нека тогава ви покажа видео на сравнително малко цунами, нахлуващо в един залив пред Аляска.
Кай кликна на иконката и на екрана се появи заливче с няколко рибарски лодки и неголямо селище, кацнало на брега вляво. Потрепващата камера беше в ръцете на фотограф аматьор, застанал на една от високите крайбрежни скали, откъдето на преден план се виждаше малко от сушата. Отдясно бяла пяна с приблизителна височина четири метра и половина се носеше към брега. Човекът, стиснал камерата, извика нещо неразбираемо в мига, когато вълната блъсна лодката и я обърна. Другите лодки също попаднаха под нейния удар и тя ги повлече към брега. В лодките нямаше никого, но по брега се виждаха малки фигурки, които тичаха с все сили към по-високите части. Всички бързаха към върха на малък хълм, когато вълната се стовари на брега, заля и профуча през сградите. Едната рухна.