— Подобна вълна децата от началното училище „Лаупахоехое“ са видели да бърза към тях. Носела се със 70 километра в час, висока 10 метра и единственото, което могли да направят, е да побегнат. Някои успели да се доберат до по-висок терен, защото все още били в училището, когато видели вълната да приближава.
Кай направи сериозна физиономия.
— Но този ден загинали шестнайсет ученици и петима учители. Три от децата така и не били намерени. Умрели са, защото не са разбрали какво става, докато вече не било прекалено късно. По същата причина са загинали и повечето от тези 250 000 души в Югоизточна Азия. Те не знаели признаците на приближаващо цунами и не били предупредени.
Едно момченце близо до Кай вдигна ръка.
— Обаче ние имаме предупредителна система, нали?
— Да, имаме. Къде живееш в Япония?
— Токио.
— Ходиш ли на плажа?
— Дядо всяко лято ни води в къщата си на брега.
— Ако в Аляска стане земетресение или чак в Чили, ние ще разполагаме с най-малко три часа, а обикновено много повече, за да предупредим всички в Япония за възможно цунами. Може обаче да се случи земетресение пред крайбрежието на Япония и хората ще разполагат само с няколко минути да избягат по високите места, преди да дойде цунамито. Затова е толкова важно да знаете какви са предупредителните сигнали.
Кай беше говорил за тях в началото на обиколката, но децата често не обръщаха внимание, затова си беше изработил техника, за да направи предупредителните сигнали по-лесно запомнящи се.
— А сега имам малка викторина за вас с награди за всеки, който успее първи да отговори. Първо, когато на плажа чуете сирената за предстоящо цунами, а нямате достъп до телевизор или радио, за да разберете какво става, какво трябва да направите?
Едно момиче вдясно от Кай изстреля отговора:
— Качваме се на високо.
— Правилно — кимна той. Обърна се и изкомандва: — Билбо, донеси наградата.
Билбо бавно се показа от помещението зад гърба му, носейки торбичка в устата си. Кай посочи момичето и териерът бавно го доближи и пусна торбичката пред него. Бяха тренирали това в течение на година и Билбо ставаше все по-добър.
— Много добре — окуражи Кай детето. — И не забравяйте да помолите някой възрастен за помощ. Следващият въпрос. Когато си на плажа и усетиш земетресение, какво трябва да направиш?
Друго момиче иззад гърба му извика преди останалите:
— Качваш се на по-високо място.
— Правилно. Билбо!
Докато Билбо носеше нова торбичка на ученичката, глас, който определено не беше детски, прошепна в ухото на Кай:
— Не мога да повярвам, че още правиш този евтин номер с кучето — каза Брад. — Голям си глупак.
— Извинете — каза Кай на учителката и изблъска Брад обратно във фоайето на рецепцията. — Какво правиш тук?
— Типовете от имоти „Маалея“ трябва да са разбрали за моя коефициент в голфа и се измъкнаха. И след като сутринта ми се оказа свободна, реших да мина и да видя какво става.
— Още не съм свършил. Можеш ли да стоиш настрана още малко време?
— Разбира се.
Когато Кай се върна, учителката, красиво миньонче на трийсетина години, вдигна ръка.
— Доктор Танака, извинете. — С ъгълчето на окото си Кай видя, че Брад още стои облегнат на касата на вратата и се усмихва на жената.
— Да, госпожице Ямагучи.
— Колко високо е високо?
— Много хубав въпрос — отговори Кай. — Ние разработваме карти на наводнения, които ни показват докъде ще стигне водата на сушата. Обикновено това са места, издигащи се 9 метра над морското равнище. Можете да ги намерите във всички телефонни указатели. — Кай вдигна знака за посока при евакуация за цунами, който държеше тук за подобни обиколки. На пиктограмата се виждаха малки стилизирани вълни, следвани от голяма стрелка, която указваше посоката за евакуация.
— Сигурно вече сте видели този знак в Хаваи и подобни в Япония. Той ви указва накъде да бягате. Имате ли въпроси?
Никой не вдигна ръка и Кай продължи:
— А сега последният въпрос. На плажа виждате как водата бързо се оттегля. Какво трябва да направите?