Този път всички деца отговориха едновременно.
— Да се качим на високо.
— Щом отговорихте заедно, значи всички заслужавате награда. Но не искам Билбо да ходи толкова пъти до другата стая, затова сам ще ги донеса. — Кай подаде няколко торбички на Брад. — Ето, свърши нещо полезно.
Докато раздаваха торбичките с подаръци, в конферентната зала влезе Реджи. На лицето му беше изписано странно изражение, сякаш трябваше да съобщи нещо неприятно.
— Свърши ли? — попита той.
— Да. Всъщност май ги задържах по-дълго, отколкото бяха планирали. — Кай се сбогува с учителката и децата. — Брад, ще покажеш ли пътя на госпожица Ямагучи?
— С удоволствие — отговори брат му и поведе младата жена към входната врата.
Кай се обърна към Реджи.
— Какво става? Имаш такъв вид, все едно си глътнал хлебарка.
— Остров Кристмас. Очаквахме телеметричен доклад с данните за водното равнище, но той така и не дойде.
— Странно. Не получихме ли данни от тях преди час?
— Да. Всичко беше наред.
— Провери ли оборудването тук при нас? — попита Кай, чувствайки как по гръбнака му започва да пълзи хлад. Не му харесваше мисълта какво означава всичко това.
— Да, току-що го направих. Причината не е у нас. Това оставя открити две възможности. Или сензорът за измерване на водното равнище се е повредил, или…
Кай довърши изречението на Реджи.
— … вече го няма.
8.
9:33 сутринта
„Гранд Хаваян“ беше най-новият и модният от скъпите хотели, издигащи се по крайбрежието в Уайкики. Построен на мястото на съборена жилищна сграда от 40-те години на XX век, хотелът с 1065 стаи беше идея на магнат в туристическия бизнес от Лас Вегас, който търсеше начин да разшири империята си. Две внушителни кули се издигаха на 28 етажа височина. Те бяха свързани с пешеходен мост на шестия етаж, за да може хората да се придвижват свободно между големите конферентни зали на този етаж.
Тази сутрин конферентните зали щяха да подслонят едно от най-важните събития в кратката история на хотела. Губернаторът на Хаваи щеше да се обърне към група ветерани с увреждания на брънча, уреден за тях, а после щеше да ги придружи за церемонията по случай Деня в памет на загиналите във войните на Хавайското гробище за ветерани.
След като прекара по-малко от две минути в кабинета си, разговаряйки със своята помощничка, Рейчъл Танака се отправи към шестия етаж все още ядосана, че Кай не беше направил онова, което го помоли да свърши. Това, че се успа и закъсня за работа, беше достатъчно лошо, но откритието, че Кай така и не беше направил резервациите, направо ѝ съсипа настроението. Да, неговата отдаденост на новата работа беше достойна за уважение. Но тя беше започнала да се намесва в равновесието между „работата и личния им живот“, както го наричаха в хотелския бизнес. А сега излезе и че не разбира какво преживява собствената му дъщеря.
Кабинетът ѝ беше в кулата „Акамаи“, но балните зали бяха в „Моана“, затова използва покрития мост на шестия етаж, за да мине в другата сграда. Толкова дълбоко се беше замислила как да въвлече Кай повече в живота на дъщеря им, че за малко не се блъсна в Боб Латийн, председателя на ветеранската конференция. Смръщеното му лице не беше онова, което искаше да види. Току-що дойдох, помисли си Рейчъл, и денят вече се скапа.
— Госпожо Танака — каза Латийн, докато се придвижваше до нея в инвалидната си количка, — уверихте ни, че ще имаме достатъчно удобства и достъпност, но сега в балната зала има сериозен проблем, който трябва да бъде веднага решен.
Рейчъл присви очи заради слънчевата светлина, която нахлуваше през прозорците от пода до тавана на моста, но въпреки това запази учтивата си усмивка.
— Господин Латийн, искам да ви уверя, че приемаме много сериозно вашите притеснения и високо ценим вашата подкрепа. Ще направя всичко възможно, за да ви помогна. Какъв е този проблем, за който споменахте?
Излязоха от моста и се озоваха в пищно фоайе. Някои от участниците вече кръжаха из него. Рейчъл и нейният придружител в инвалидната количка си пробиха път между тях и влязоха в балната зала „Камехамеха“ на шестия етаж, която беше и най-голямата в хотела.
— Проблемът е — започна Латийн да обяснява, — че брънчът започва след по-малко от 30 минути, а аз дори не мога да се кача на подиума.
Той посочи широката издигната маса в задната част на балната зала. От дясната страна стандартна стълба водеше до подиума. Отляво над стълбата беше построена къса рампа. Сега Рейчъл можа да види затруднението.