Както бе наредено, рампа беше построена, но онзи, който надзираваше строежа ѝ, или не го беше правил досега, или не беше помислил за нуждите на човека, който щеше да я използва. Бяха сложили рампата направо върху стълбите, придавайки ѝ такъв ъгъл, който не можеше да бъде преодолян от човек в инвалидна количка.
— Ако реша да използвам рампата — продължи Латийн, — ще приличам на идиот, защото трима души ще трябва да ми помагат. Със същия успех биха могли от другата страна да ме пренесат нагоре по стълбите.
— Сър, разбрах проблема. Нека се свържа с предприемача. Ще оправим затруднението, преди да започне брънчът. — Тя извади своето уоки-токи.
— Мериън, предприемачът за рампата още ли е в хотела?
От другата страна веднага се чу глас.
— В момента подписваме документите с него — отговори Мериън.
— Веднага му дай уоки-токито.
Мина една секунда мълчание, преди Джон Чейвър да се обади.
— Джон слуша.
— Джон, аз съм Рейчъл Танака. Ти и хората ти трябва веднага да се качите в балната зала.
— Казаха ми да сложим рампа и това направихме.
Тя се дръпна настрана от Латийн, за да не може да я чува, и обясни какъв е проблемът с подиума. Този тип беше сбъркал адреса, ако мислеше да ѝ се прави на интересен.
— Рампата ви е безполезна. Ако искаш да продължиш да получаваш поръчки от този хотел, който само тази година по план има да провежда 150 конференции, веднага си довлечи задника тук и оправете през следващите 20 минути проблема с рампата.
— Само минутка.
Минаха още няколко минути. След това Чейвър се обади пак, а в гласа му вече се долавяше разкаяние.
— Говорих с момчетата и се оказа, че се инсталирали погрешна рампа. Подходящата е в пикапа. След минутка съм горе.
— Добре. — Тя се върна при Латийн. — Тук ще те чака господин Латийн и ще ти опише точно от какво има нужда. Той е много важен наш гост и очаквам от теб да направиш всичко възможно за него.
— Разбира се. Тръгвам.
Тя закачи уоки-токито на своя колан.
— Госпожо Танака, благодаря ви — каза Латийн. — Високо оценявам вашата помощ.
— Няма защо. Съжалявам за причиненото неудобство и в знак на извинение от хотела, ще ви дам 5% отстъпка от сметката за днешното събитие. Надявам се, че случилото се няма да ви обезкуражи да ползвате нашия хотел и в бъдеще.
— Ако проблемът с рампата бъде решен, можете да ме смятате за напълно удовлетворен.
Чейвър дойде и тя го остави с Латийн, за да смени рампата.
След това се упъти направо към фоайето, където намери Макс Уолш, главния портиер.
— Как си, Макс?
— Много добре, госпожо — отговори той с престорен, ужасен британски акцент. След това гласът му си възвърна обичайното звучене от Средния запад. — Май имате нужда от нещо, нали?
— Колко съм лесна за разгадаване.
— Не сте, но имате решителен вид, който е малко по-различен от обичайния за вас решителен вид. С какво мога да ви помогна?
— Съпругът ми трябваше да направи резервация за едно луау тази вечер, но е забравил. Гостуват ни неколцина приятели от материка и аз исках да им покажа истинско празненство. Има ли начин тази вечер да ни вкараш в „Шератон Уайкики“ за тяхното луау?
Макс махна с ръка.
— Това ли е всичко? Фасулска работа. Между другото, вие сте управителка на „Гранд Хаваян“. Мога да ви вкарам където поискате.
Рейчъл още не беше свикнала с новото си положение. Забрави, че постът ѝ има голяма тежест в Хонолулу.
— Колко души?
— Шест.
— Наистина си правите труда да не ме поставяте на изпитание. Добре, шест човека в 20 часа?
— Макс, ти си спасител. По-специално на Кай.
— Никакъв проблем. Обаче не ви препоръчвам „Шератон Уайкики“. В „Джърмейн“ е най-хубавото луау на острова. Освен това е на брега. Ще ви хареса.
— Макс, благодаря ти. Длъжница съм ти.
Докато се отдалечаваше, уоки-токито ѝ изпука и се събуди за живот.
— Рейчъл, имаме проблем с руската туристическа група.
— Какъв проблем? Нещо със стаите ли се е объркало?
— Не знам. Не мога да ги разбера, но започват да се ядосват.
— Няма ли преводач?
— Не. И никой от тях не знае дума английски.
— Може би това е проблемът. Къде са сега?
— Мецанинът на втори етаж.
— Идвам веднага.
Тя закрачи енергично към елегантните ескалатори, украсени с цветя, започващи от фоайето, готова да посрещне новото предизвикателство.
9.
9:35 сутринта
Докато японските ученици излизаха, за да се качат на своя микробус, Кай последва Реджи в телеметричното помещение на предупредителния център. Спокойствието на Реджи сега беше заменено от заядливост, каквато Кай беше виждал у него само няколко пъти.