— Странна случайност — каза Реджи. — Не мислиш ли?
— Какво става? — попита Брад, когато влезе в помещението. Усети напрежението и очите му светнаха. — Да не би да има цунами?
— Виж, Брад, нямам нищо против да се мотаеш тук. Обаче може да ни се отвори много работа. Ако ще пречиш, по-добре да си вървиш.
Брад вдигна ръце в жест на успокоение.
— Няма проблем. Просто ще гледам. Забавно е. Обикновено работата ти е много скучна. — Той отиде в другия край на помещението и седна.
Кай се наведе над Реджи, докато той пишеше на компютъра.
— Смяташ, че разваленият сензор за равнището на водата е случайност? — попита Кай.
— Не знам — отговори Реджи. — Открихме сеизмично смущение в близост с района и точно в този момент сензорът се скапва?
— Откакто съм тук, не е имало такъв проблем, но си казвал, че се е случвало и преди?
— Да, през последните три години се е повреждал два пъти. Един път заради късо съединение, а после заради счупена от бурята сателитна антена.
— Има ли буря в района?
— Току-що проверих. Има, но бурята е с център 800 километра от остров Кристмас. Не би трябвало да му въздейства.
— Колко трябва да е силно цунамито, за да повреди сензора за равнището на водата с устойчивост 7 степен?
— Да. Вълната трябва да е висока поне осем метра, за да извади от строя устойчивост 7 степен.
Висока над шест метра. Това беше достатъчно, за да покрие целия остров.
— Кой е нашият контакт на остров Кристмас? Стив някой си, нали? — Макар да бяха минали седем месеца, Кай още учеше кой работи с тях. Не го биваше да помни имена.
— Стив Брайънт. От време на време се занимава с поддръжката на сензора. Не вдига нито вкъщи, нито в службата. Дори не мога да хвана гласовата му поща. Не иска да се включи. Единственото, което чувам, е сигнал заето.
— Да опитаме отново. Връзката там не е много надеждна. Ти продължавай да въртиш на Стив, а аз ще се свържа с телефонната компания.
От компанията също не успяха да се свържат, затова Кай ги накара да наберат няколко различни номера, които имаха в своя указател за острова. Никой от тях не отговори.
— Може ли да ме свържете с централата на самия остров? — помоли Кай.
От компанията се опитаха, но без успех. Чуваше само сигналът заето.
— Онова, което чувам, господине, е сигнал за някаква повреда — обясни жената.
— Необичайно ли е?
— Там доста често спира токът. Тогава всичко изключва, включително телефоните. Връзките също прекъснаха, когато избухна пожар в островната централа. Но напоследък не сме имали затруднения. Вероятно пак е спрял токът. Искате ли да продължа да опитвам?
— Да, моля. — Кай ѝ обясни кой е и я помоли да звънне, когато успее да се свърже. Невъзможността им да се свържат с някого на острова беше притеснителна и Кай изпита усещането, че във всичко ставащо има някакъв шаблон, който той още не успява да разгадае. Но нямаше и данни, които да доказват, че това не е просто съвпадение.
Реджи също не успя да се свърже с някого.
— Има ли сигнал от сензора за водното равнище? — попита Кай, надявайки се, че става дума за временен блокаж.
— Никакъв — отговори Реджи.
Кай разказа на колегата си теорията на жената от телефонната компания за спирането на тока.
— Чудесно предположение — каза Реджи, — като изключим едно нещо: сензорът има акумулатор за подобни случаи.
Кай беше забравил напълно тази подробност. Поддръжката на оборудването не беше силната му страна.
— Има ли достатъчно енергия за 24 часа?
— До 24 часа при пълна мощност. Разбира се, когато акумулаторът е зареден. Стив е известен с това, че често забавя поддръжката на сензора. Затова е възможно акумулаторът да е паднал. Тогава спирането на тока определено ще извади сензора от строя.
— Значи очакваме вълната да стигне до остров Кристмас в 9:25 сутринта — каза Кай, обобщавайки поредицата съвпадения. — Сензорът трябваше да изпрати сигнал в 9:30. Обаче на острова токът е спрял по някое време, след като получихме последните данни от сензора в 8:30 и очаквахме да получим такива в 9:30. Тъй като акумулаторът не е бил зареден, спирането на тока е изключило и сензора за водното равнище. — Въпреки неверието, което се долавяше в гласа му, този сценарий все пак беше възможен. Кай щеше да се чувства по-добре, ако сигналът в 8:30 също не беше получен, но ето го там на регистрационния лист, пристигнал точно навреме.