Реджи отвори уста, за да каже нещо, но се поколеба.
— Какво? — попита Кай.
— Помислих си, че трябва да го кажа. Искаш ли да изпратя предупреждение?
— Предупреждение? — обади се Брад. — Би било много добре.
— Брад, моля те — каза Кай и вдигна ръка, за да покаже, че не е в настроение за лекомисления ентусиазъм на брат си. Трябваше да се съсредоточи.
Изпращането на предупреждение за цунами би било смела стъпка. Положението не се вписваше в нито един от установените сценарии. Кай трябваше да действа, разчитайки на своето предчувствие.
Изпращането на предупреждение за цунами не беше решение, което можеше лесно да вземе, особено като се има предвид, че беше на поста си по-малко от година. Ако го направи, щеше да предизвика прекъсване в търговията и туризма в Хаваи, без да се взимат предвид огромните пари, които би струвала една евакуация.
През 1994 г. силно земетресение на Курилските острови с магнитуд 8,1 накара ПЦЦТК да издаде предупреждение за Тихоокеанския район. Въпреки данни от измерванията при островите Мидуей и Уейк, които показваха, че може да се очаква покачване на водното равнище в Хаваи, нямаше как да се каже дали вълната ще бъде толкова висока, колкото тази през 1946 г. Наистина дойде вълна, но не беше по-висока от деветдесет сантиметра. Предупреждението за цунами струва на щата 30 милиона долара от непроизведена продукция и други разходи. Освен това, тъй като нямаше разрушително цунами, обществеността се присмя на центъра.
Наскоро, само два месеца след като Кай беше заел своя пост, издаде своето първо предупреждение на основание земетресението с магнитуд 7,6 степен пред крайбрежието на Аляска. Но когато данните показаха, че не се очакват разрушителни вълни, след само 45 минути предупреждението беше отменено. Разходите бяха минимални, но станалото не повиши доверието на обществото в предупредителната система. Много от телевизионните канали показваха по няколко пъти как уплашени граждани бягат от града дори след като предупреждението бе отменено. Тази „фалшива“ тревога беше обявена за поредния провал на федералната система за предотвратяване на бедствия, макар да бяха спазили напълно процедурните изисквания.
Повторението на предупреждението от 1994 г. щеше да е много по-скъпо от тогавашното — вероятно щеше да струва повече от 50 милиона. Освен това издаването на две лъжливи предупреждения през първата година от неговото директорстване можеше и да не съсипе кариерата му, но със сигурност нямаше и да я подпомогне.
— Значи смяташ, че трябва да издадем предупреждение? — попита той Реджи.
— Не. Всъщност смятам, че не бива да го правим. Просто исках да се изкажа по въпроса. Но ти си този, който е задължен да вземе решението.
Кай замълча. Загубата на сигнала от сензора беше странно съвпадение и той не можеше да престане да си мисли, че сигурно има някаква трошица информация, която не успява да види, а тя можеше да предложи обяснение на случващото се. Суровите данни обаче не оправдаваха издаването на предупреждение за цунами. Просто земетресението не беше достатъчно силно. А и дори да беше по-силно, цунамито не беше вероятно. При предупреждението за цунами, което Кай беше разпратил и което излезе фалшива тревога, земетресението беше надхвърлило прага от магнитуд 7,5, така че по-късно успя да се защити, защото беше следвал точно процедурата.
Обаче сега, след толкова слабо земетресение, трябваше да изчакат, за да получат данни за водното равнище, които да показват, че наистина идва цунами. Едва тогава щяха да изпратят предупреждението. Ако Кай го изпрати, основавайки се само на своето предчувствие, а след това се окаже поредната фалшива тревога, нямаше да може да се защити. Не само всички, от губернатора до директора на НОАА, щяха да го критикуват, но и обществеността щеше да е разочарована от поредната фалшива тревога и да започне да не обръща внимание на следващите предупреждения.
— Кай — попита Реджи, — какво ще правим?
Кай въздъхна. Въпреки лошите си предчувствия не можеше да издаде предупреждение. Поне засега. Не и без да узнае повече подробности.
— Ще изчакаме — отговори той. — Да се надяваме, че токът на острова ще дойде скоро и ще можем да продължим работата си.
Реджи кимна и се зае отново с телефона и опитите да се свърже с остров Кристмас, докато неговият началник се опитваше да не обръща внимание на тъничкия гласец в главата си, който не спираше да повтаря, че е взел погрешно решение.
10.
9:42 сутринта
Тереза видя, че хубавото време в Деня в памет на загиналите във войните е привлякло на плажа не само туристите от материка, но и повечето от местните жители. Уайкики беше претъпкан. По улиците нямаше място за паркиране. Рейчъл им беше дала безплатен пропуск за паркинга на „Гранд Хаваян“, но и той беше пълен, така че Тереза и момичетата най-накрая влязоха в гаража на огромния „Хаят Риджънси Уайкики“. По това време един разговор между нея и Мия се беше превърнал в разгорещен спор.